Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БГ музиканти предлагат на нарязаната Дебора да стане певица, имала талант
  • Новини

БГ музиканти предлагат на нарязаната Дебора да стане певица, имала талант

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
dfghdfgjgjghjhg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Има много приятен глас, смята ДесиСлава, чието парче изпълнява заралийката

Да стане певица предлагат на нарязаната Дебора музикантите от Deep Zone Project! Основателят на групата DJ Диан Соло попада на клип, в който заралийката изпълнява песента на ДесиСлава „Някой ден“.

След като харесват изпълнението, от групата изразяват готовност да съдействат за безвъзмездни записи и песни на старозагорката в професионално музикално звукозаписно студио.

„Ще поемем целия процес от А до Я, стига Дебора да пожелае да тръгне по тази пътека след това, което е преживяла. Дебора пее прекрасно и заслужава да бъде на голяма сцена. Смятам, че това ще я върне към нормалното съществуване, защото лекарите лекуват тялото, а музиката – душата“, сподели пред „България Днес“ диджеят, потърсен за коментар.

Подадената ръка към момичето провокира стотици коментари на фенове на групата, които изразяват респекта си за жеста. Благодарение на социалните мрежи предложението бързо стига до Дебора, но музикантите са наясно, че първо трябва да се възстанови, и оставят офертата отворена за когато пожелае.

„Омерзени сме от това, което този изверг е направил с нея. За съжаление Дебора не е единствената и последната. Дяволът се крие в хората напоследък. Любовта често е несподелена, но си преглъщаш егото и продължаваш напред, а това е садизъм. Трябва да си впрегнем силите в нещо градивно, а не да рушим. Искаме да провокираме хубави емоции у хората. Затова и предложихме на Дебора – не да трупаме лайкове, а от сърце“, коментира DJ Диан Соло.
Че Дебора има талант, смята и фолкзвездата ДесиСлава.

„Много приятен глас има, може би е самороден талант“, категорична е певицата. В последните дни ДесиСлава попада на видеото, в което кълцаното момиче изпълнява хита й „Някой ден“.

„Не съм се замисляла да й предложа дует или нещо подобно, защото смятам, че това не е на дневен ред. Момичето трябва първо да се възстанови психически, защото сега не знам дали й е до пеене. Потресена съм от цялата ситуация“, казва ангелския глас на попфолка.

ДесиСлава признава, че не може да си представи какво е да се преживее нещо толкова жестоко, и е останала без думи, след като разбрала за зверското насилие. С колеги от жанра са обсъждали как е възможно човек като обвинения Георги Георгиев да има поддръжници.

„Ако те имат дъщеря и това й се случи на нея, дали пак ще го защитават?“, възмущава се ДесиСлава. Тя намира за странно, че хора като обвиняемия за посегателството могат да работят в нощни клубове, където с колегите й ходят на участия.

„Дано Дебора да продължи живота си и да не попада повече на токсични мъже“, пожелава й изпълнителката.

Специалисти смятат, че ако Дебора реши да се пробва да пее, това може да помогне във възстановяването й. Така мислите й щели да бъдат отвлечени от ужасната случка и заети с нещо позитивно.

Междувременно проговори лекарят, приел по спешност раненото момиче. Той е останал потресен от вида на Дебора.

„Не съм виждал такова нещо в живота си. Човекът, който е направил това, е садист, психопат“, това коментира д-р Стоян Петров, който първи приел момичето, нарязано с макетно ножче от бившия си приятел Георги. Ортопед-травматологът е бил дежурен в спешното приемно отделение на Университетската болница в Стара Загора на 26 юни в кабинета по травматология, когато към 23 часа Дебора е докарана там.

„Видях рани с дълбочина около 2 сантиметра, два сантиметра и половина, с дължина около 15 сантиметра. Бяха успоредни. Не съм ги броил. (По-късно съдебният лекар в експертизата си ще уточни, че били 21, а шевовете, с които са зашити – 400- б.а). Трябваше да ги обработя, да ги зашием. Отне ми три часа – 10 минути шиех, после малко почивка и за двама ни, и пак. Освен тези наранявания беше ударена и в окото, не мога да си спомня в кое точно. Беше и с травма на носа, вероятно счупен нос. Имаше рани и на двете гърди – разказва за кошмарната нощ д-р Петров и добавя: – Дебора беше дезориентирана, през цялото време ни питаше: „Аз нали няма да умра?“. Опитвахме се да я успокоим. Колегата от неврохирургията каза, че на база на състоянието й вероятно е получила сътресение на мозъка и затова беше настанена за по-нататъшно лечение в Клиниката по неврохирургия. Видял съм какво ли не, но такова нещо… Не искам да си спомням, даже бях забранил на сестрите да говорят за това и да снимат“, завършва разказа си медикът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина голям актьор от култов сериал
Next: Тя успя: Хубавата Дебора проговори и смрази българите! (това е краят за Георги Георгиев)

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.