Момиче с увреждания, което остава без кавалер за бала, е изненадано, когато баща ѝ я завежда на събитието. Наградата, която той получава на следващия ден в знак на признание за любовта му към детето си, променя живота им.
„Моли, виж! Баща ти е тук!“ — каза някой на 17-годишното момиче, което скърбеше до ковчега на майка си, Дейзи.
Дани, бащата на Моли, и майка ѝ се бяха развели преди десет години. Оттогава Моли беше чувала само лоши неща за баща си — че бил „пияница“ и подобни.
Въпреки че Моли не изпитваше горчивина към Дани, тя често усещаше липсата на връзката баща-дъщеря. Но след погребението на майка ѝ животът на Моли щеше да се промени…
„Здрасти, скъпа!“ — поздрави я Дани и я прегърна, преди да положи венец върху ковчега на бившата си съпруга.
„Господине, този камион ваш ли е? Пречи на паркирането. Бихте ли го преместили?“ — попита го един от гостите.
„Да, това е моят камион. Дайте ми минутка. Тъкмо се срещнах с дъщеря ми. Благодаря за разбирането!“
Дани беше щастлив да види Моли. Единствената връзка, която беше имал с нея през годините, беше чрез издръжката, която ѝ изпращаше. Дейзи никога не му позволяваше да вижда Моли, защото се страхуваше, че ще ѝ бъде лош пример.
След погребението всички си тръгнаха. Дани опакова вещите на Моли и ѝ каза, че ще се преместят в неговия дом.
„Пратка? Кой я изпрати?“ — зачуди се той. Картичката към нея гласеше: „За Баща на годината!“
„Но защо, татко? Не мога да напусна тази къща. Тук живеех с мама. Пълно е със спомени.“
Моли се намръщи, защото Дани не искаше да я остави сама. Той знаеше, че трябва да се грижи за нея, особено като се има предвид, че често използваше инвалидна количка, когато не можеше да ходи с патерици. Поради заболяване, което се беше развило в левия ѝ крак, Моли накуцваше.
Два дни по-късно Моли се премести при баща си. Макар че къщата беше малка и разхвърляна, тя ѝ донесе комфорт и усещане за обич.
С течение на времето Дани срещаше трудности в грижите за Моли. Тъй като не беше част от детството ѝ, той не знаеше как да се справи с много неща, например как да ѝ сплете косата. Научи се, като гледаше видеа онлайн.
Освен това освободи спалнята си, за да може Моли да има удобно място за спане, и ѝ купи ново пухкаво легло. Дани правеше всичко по силите си, за да се чувства дъщеря му у дома, но имаше нещо, което криеше — честите му излизания през нощта.
Моли нямаше представа къде отива баща ѝ вечер. Тя предполагаше, че се среща с приятели в кръчмата, както често ѝ беше казвала майка ѝ.
Няколко дни по-късно Моли се прибра от училище, плачейки. Вратата беше заключена, а зад саксия имаше бележка:
„Ключовете са под саксията. Ще се върна скоро. Чао! — Татко.“
Моли се ядоса, мислейки си, че баща ѝ е в кръчмата. Часове минаха, а Дани не се прибра.
Тя си сготви паста, оставяйки малко и за него, и си легна разплакана.
„Ако само бях нормална, нямаше да бъда различна от останалите. Щях да си намеря кавалер за бала.“
Учителката ѝ беше съобщила за предстоящия абитуриентски бал. Всички си бяха намерили кавалери, освен Моли. Тя си мислеше — кой би искал да танцува с някой, който накуцва?
Когато Дани се прибра, веднага чу плача ѝ и я попита какво се е случило.
Моли му разказа за бала и за това как момчетата я отхвърлили.
„Не искам да отида на бала, тате! Искам да остана сама!“
На следващия ден Дани купи красива рокля за Моли и ѝ направи неочаквана изненада — реши да я заведе на бала.
Те пристигнаха с камиона на Дани, а всички ги гледаха с възхищение. Дани заведе Моли на дансинга и я завъртя в ръцете си, карайки я да забрави за увреждането си.
След вечерта Моли плака от щастие и нарече баща си „супергерой.“
На следващата сутрин ги очакваше още една изненада — чек за $10,000 и картичка:
„Скъпи Дани, надяваме се това да подобри живота на дъщеря ти. Пожелаваме ѝ успех с операцията и повече време заедно с теб. Най-добри пожелания, Приятелите от бала!“
С тези пари и спестяванията си Дани успя да плати операцията на Моли. Тя се възстанови и започна да ходи без патерици.
Дани напусна втората си работа, за да прекарва повече време с дъщеря си. Тя спечели стипендия и замина да учи архитектура в друг щат, а Дани ѝ помогна да изживее детството, което никога не беше имала.