Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безброй цивилни са в капан. В столицата Киев се случва нещо нечувано
  • Новини

Безброй цивилни са в капан. В столицата Киев се случва нещо нечувано

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
kapannncivilin.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Руските сили затягат обръча около столицата Киев, а хиляди цивилни украинци остават в капан, след като Москва пусна хуманитарни коридори, но само към Русия и Беларус.

Генералният щаб на украинските въоръжени сили съобщи, че Русия се готви да щурмува Киев, докато руските удари продължават на много места в страната.

Въпреки това според информация от западни източници украинските сили удържат настъплението. Има все повече съобщения за цивилни жертви.

В понеделник Москва обяви условията си за прекратяване на огъня – да направи промени в конституцията си, които гарантират неутралитета ѝ, и да признае Кримския полуостров за руска територия, както и да признае Донецк и Луганск за независими територии.

По-късно в понеделник в Беларус се проведоха трети кръг руско-украински преговори за уреждане на конфликта в Украйна, които приключиха с “малък напредък” по информация на украинската делегация. Напредъкът е по отношение на логистиката на хуманитарните коридори.

Украинският президент Володимир Зеленски в понеделник отново призова международната общност да предостави на страната му военни самолети. Във видеообръщение Зеленски поиска и нови санкции срещу Русия, включително бойкот на руския петрол.

“Бойкот на руския износ. Бойкот на вноса за Русия. Трябва да сте морални -държавите и компаниите. Трябва да се борите против нечовешката сила. Тази нощ окупаторите удариха град Николаев, артилерията обстрелва направо жилищните райони. Удариха в Харков – точно жилищните райони, удариха и на други места, направо по мирните хора. Това е терор”.

Зеленски каза, че Украйна очаква решения- изтребители или противовъздушна отбрана, които да дадат нужните сили на украинската армия. НАТО и ЕС обаче към момента не отговарят на тези негови призиви. Очаква се руският външен министър Сергей Лавров да се срещне с украинския външен министър Дмитро Кулеба в четвъртък в Анталия, Турция.

Условията на Москва

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза в интервю за Ройтерс, че Русия е готова да прекрати военните действия във всеки момент, ако Украйна изпълни нейните искания.

Изброените от Песков искания на Русия са:

– в украинската конституция да бъде записан неутралният статут на страната;

– Киев да признае руския суверенитет над анексирания полуостров Крим, както и независимостта на сепаратистките Донецка и Луганска народна република.

Досега това е най-ясното определяне на условията на Москва за прекратяване на т. нар. “специална военна операция”, която продължава вече дванайсети ден, отбелязва агенцията.

Песков заяви, че Украйна е запозната с руските условия. “Беше им съобщено, че всичко това може да спре незабавно”, каза още той.

По темата за неутралитета на Украйна Песков каза, че украинците “трябва да направят промени в конституцията”, от които да става ясно, че няма да се стреми да се присъедини към какъвто и да е блок”.

Той подчерта, че в бъдеще Русия няма да има никакви териториални претенции към Украйна. “Ние наистина завършваме демилитаризацията на Украйна. Ще я доведем докрай. Най-важното е Украйна да прекрати военните си действия. Те трябва да спрат военните си действия и тогава никой няма да стреля”, каза Песков.

Очертаването на руските искания идва в момент, в който делегациите от Русия и Украйна се подготвят да се срещнат днес за трети кръг от преговорите за приключване на войната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ето кога местим стрелките на часовника
Next: Скръбна вест! На 47 години почина Десислав Чуколов от Атака

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.