Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безкрайно скръбна вест за България. Напусна ни още един велик българин. Поклон!
  • Новини

Безкрайно скръбна вест за България. Напусна ни още един велик българин. Поклон!

Иван Димитров Пешев юли 10, 2022
skrubanvnensttt.jpg

На 2 юли почина акад. Цветан Димитров Цветков, най-авторитетен специалист по криобиология и лиофилизация в нашата страна, съобщиха от Българската академия на науките (БАН), цитирани БТА.

Името му завинаги ще бъде свързано с разработване на първото българско космическо меню, предоставено на двата полета в Космоса с българско участие, с което нашата страна зае трето място в света, след страните-производители на храни за Космоса – САЩ и Русия.

Акад. Цветков е роден на 12.09.1943 г., в с. Стубел, област Монтана. През 1968 г. завършва висшето си образование в Технологичния институт по хладилна промишленост в Ленинград, СССР. В периода 1968 г. – 1971 г. е редовен аспирант в същия институт, където през 1971 г. става „Кандидат на техническите науки“. През 1980 г. му е присъдена научната степен „Доктор на техническите науки“. През 1982 г. получава научното звание „Старши научен сътрудник I степен“ и е назначен за хоноруван професор във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, където от 1987 г. е редовен професор по криобиология и криогенна техника. През 1989 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1995 г. – за академик.

Научните му постижения могат да се мултиплицират и в областта на растениевъдството и екологията чрез разработването на оригинален, високоефективен метод за определяне студоустойчивостта на дървесни и други растителни видове, основаващ се на диференциалната сканираща калориметрия, отбелязват от Селскостопанската академия.

Създава експериментална криобанка за дълготрайно съхранение на генетичен растителен материал, чрез прилагане на универсални технологични модели на криоконсервиране в контролируеми условия и на подходящи криопротектори.

Провежда изследвания върху влиянието на ниските температури и дехидратационните промени на моделни и натурални биомембрани и клетъчни органели.

Благодарение на разработките на акад. Цветан Цветков са създадени оригинални, животоспасяващи биопродукти за медицинската практика, главно за лечение на обширни изгаряния, за спиране на кръвотечения, за костна пластика, в. т.ч. за лечение на костни тумори, които намират приложение в хирургичната практика в българските здравни заведения и се продават в чужбина, посочват от БАН.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Георги Семерджиев нападна прокурорка
Next: Лично опитах и пак не повярвах колко е лесно! Пъхаш памучето в пъпа и после – сбогом кашлица, настинки и менструални болки! Гениално!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.