Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безкрайно тъжен ден: Почина Анахид Тачева
  • Новини

Безкрайно тъжен ден: Почина Анахид Тачева

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
anahidtachheva.jpg

Телевизионната водеща Анахид Тачева е починала днес, 18 ноември. Тя е едно от любимите лица на Първа програма на националната телевизия от 1962 година нататък.

Първият ѝ съпруг е актьорът Коста Цонев, за когото се омъжва за първи път през 1958 г., веднага след завършване на гимназия и докато е омъжена за него, се появява на екрана под името Ани Цонева. Те се развеждат и после отново се женят и развеждат.

Последният ѝ брак е с Васил Тачев, успешен бизнесмен. Има общо три деца. През 2012 година умира съпругът ѝ. През 2016 г. умира и първородният ѝ син Димитър Цонев.

Коя е Анахид Тачева?

Не изпускай тези оферти:

Тя е популярна и обичана българска говорителка, родена с моминско име Анахид Мелкон Тавитян.

Анахид Тачева е истинска звезда сред телевизионните говорителки от държавната телевизия. Става изключително популярна през 60-те години – и като едно от най-красивите лица от екрана, и като съпруга на големия актьор Коста Цонев. 

„Имам по-малък брат и сестра, с които много се разбирахме. Навремето нямаше телевизия и играехме на шах, пинг-понг или “Черен Петър”. Вечер слушахме плочи на грамофона. Бях фен на “Левски”.

С децата в махалата пишехме навсякъде: “Горе Левски, долу ЦСКА”. Четях и много книги, които вземах от чичо Стоян – адвокат, който живееше срещу нас. Любимата ми беше “Мъртвите сибирски полета”, разказва Анахид спомени от детството си.

Анахид Тачева печели конкурса на БНТ през 1962 г. и оттогава дълги години е говорителка на първа програма на националната телевизия.

 Първият ѝ съпруг е актьорът Коста Цонев, за който се омъжва за първи път през 1958 г., веднага след завършване на гимназия. Двамата се запознават по време на новогодишно тържество в зала „България”.

По това време бъдещата телевизионна говорителка няма навършени още 18 години и за да се оженят, той лъже, че вече е бременна от него. Докато е омъжена за него се появява на екрана под името Ани Цонева.

Те се развеждат и после отново се женят и развеждат. Имат две деца – Теодора и Димитър.

Последният ѝ брак е с Васил Тачев, успешен бизнесмен. С него имат едно дете – Анахид.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудотворна молитва към Дева Мария. Може да помогне и в най-трудните ситуации
Next: Наша астроложка отговори на най-задаваните въпроси жив ли е и къде е Сашко

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.