Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безмилостен шеф Манчев в Черешката, зетят на Сашо Диков изуми България
  • Новини

Безмилостен шеф Манчев в Черешката, зетят на Сашо Диков изуми България

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
dsgsdbbebbsdb.jpg

Кадри Нова Тв: Няма милост, шеф Манчев пощуря, зетят на Сашо Диков втрещи Черешката

Свикнали сме да свързваме доц.Татяна Буруджиева с безпристрастните й коментари.

И знаем, че тя винаги казва това, което мисли.

Без значение дали е удобно или не за дадена личност

Тази вечер обаче хората откриха неподозирани заложби на Татяна, след като известният политолог демонстрира завидни умения в кухнята и се справи превъзходно в „Черешката на тортата“.

Нейното космополитно меню се разтвори като шарено кулинарно ветрило и смая шеф Иван Манчев, който не сдържа емоциите си и отдаде дължимото на домакинята.

А гозбите определено струваха и биха задоволили дори и най-изтънчения вкус.

Като за начало Татяна пъхна гръцка баница във фурната и набързо успя да спечели Манчев с перфектния смилянски боб, който сготви по специална рецепта.

Нямаш милост, толкова го обичам така, както го направи. Никаква милост. Не е честно, другите да го ядат, аз само да го гледам, отправи първите хвалби Манчев.

Единствената му забележка беше, че е сложила чубрица, тъй като тази подправка била присъща за лещата.

Всъщност обаче бобът беше само едно мечтано начало, тъй като след това Таня приготви и чудесни хлебчета.

Страхотен хляб, като сълзичка.

С разядка до го разтопиш, направо не се издържа. Не се издържа, ей, изпадна в еуфория Манчев.

Последният одобри и основното ястие на Буруджиева.

То беше италианска капоната, включваща телешки кюфтенца със зеленчуци и пресни картофки.

Доволна, че храната й се получи, Таня посрещна с привопвдигнато настроение своите гости и впоследствие изля душата си пред тях.

Тя се върна години назад и им разказа любопитни случки.

Показа им и семейни реликви, сред които гордо размаха гръцка хурка.

Била е на прабабата на моя гръцки съпруг. Прела съм, но българската хурка за мен е по-известна, уточни Буруджиева по Нова Тв.

Покрай смеха и закачките, Таня разкри и за критичен период в семейния си живот.

Имало е опасност тя никога да не изпита най-голямото щастие за една жена, тъй като лекарите им казали, че няма да могат да имат деца.

Но в един момент съдбата се усмихнала на съпрузите и те се сдобили със син.

Единственото, за което Таня съжаляваше, е, че нейният гръцки тъст не дочакал да види внука си.

В разгара на вечерта страстите се разгаряха все повече и повече, и в един момент Татяна се обърна към Камелия Тодорова с Корнелия.

Явно става дума за професионална деформация, единодушни бяха гостите.

Накрая дойде ред и за уникална баница за десерт, и точно тогава се случи немислимото.

Зетят на Сашо Диков втрещи всички с признание, че за първи път хапва баница.

„Това, което е по-шокиращото, е, че аз през живота си не съм ял баница.

Знам, вероятно излезе страшно мандажийско, страшно ексцентрично, или дори неестествено, коравоотстъпник, враг.

Това е паметен момент за мен, тъй като аз тази вечер опитах баница. Беше толкова вкусно, един пропилян живот“, отбеляза със задоволство Илиян Любомиров.

„Прати есемес на мама“, изпъкна по този повод с крилата фраза Камелия Тодорова, преди Любомиров да вземе мъдро решение да си направи снимка за спомен с десерта, който опита.

Неговият първи опит бе неуспешен, тъй като бе скастрен от Александър Пелев.

Като професионално деформиран човек, ще ти кажа, че тази снимка не е доказателство, че ядеш баница, защото се вижда само една чиния, категоричен беше Пелев.

Грешката бързо бе поправена, след като съпругът на Петя Дикова даде телефона си на журналистката Василена Гръбчева и тя увековичи историческото събитие.

В крайна сметка Татяна Буруджиева събра 46 точки и детронира легендарната певица Камелия Тодорова.

Последната имаше една точка по-малко предната вечер.

Върху оценката на Таня обаче повлия осмицата, която Камелия й даде.

Киноактрисата бе лаконична, че я оценява с толкова, тъй като телешките кюфтенца й се сторили сухи и не добре овкусени, както тя ги обича.

Шеф Манчев зарадва Буруджиева с деветка, една от най-високите оценки, които изобщо е давал в историята на кулинарното риалити.

Пред кулинарния гений на Таня се преклониха и потребителите в социалната мрежа с вълна от позитивни коментари за емоционалните мигове.

Един от тях като че ли казва всичко: Огромно удоволствие е този епизод. Браво за идеите, настроението, гозбите и сладкодумната Татяна.

Continue Reading

Previous: Нов клип от кръчма: Ето кой е милионерът Пламен с пържолите за 500 лева
Next: 5 знака на зодиака, чийто живот ще се промени драматично през август 2023 г., според Тамара Глоба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.