Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безплатен обяд за хиляди български пенсионери, пълен списък по професия и адрес
  • Новини

Безплатен обяд за хиляди български пенсионери, пълен списък по професия и адрес

Иван Димитров Пешев март 15, 2024
asdcdsavdfsvsfdbfbhgn.png

Право на такъв обяд имат всички ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали, пенсионирани военнослужещи от Министерството на отбраната

Пенсионираните военнослужещи, които имат доход под минималната работна заплата (в момента 933 лв.) ще могат да се възползват от безплатен топъл обяд през работната седмица към социалните кухни на Министерството на отбраната.

Това е заложено в публикуван за обществено обсъждане проект за промяна в наредбата за организацията и дейността на военните клубове, социалните кухни и домовете за пенсионирани военнослужещи, и др.

Такава опция съществува и в момента, но доходът трябваше да е под 370 лв. и не бе обвързан с минималната работна заплата.

Право на такъв обяд имат всички ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали, пенсионирани военнослужещи от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, както и български граждани, участвали в мисии и операции на въоръжените сили на Република България извън територията на страната.

За да получат достъп до социална кухня, пенсионираните военнослужещи трябва да докажат дохода си с официален документ, издаден от Националния осигурителен институт. Право на тази услуга имат и хората, сред тях, които са с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. За целта е нужно да се представи ТЕЛК. Има обаче и условие – кандидатстващият да не е в съжителство с други лица, способни да се грижат за него.

Ето списък на социалните кухни в страната (по информация от сайта на ИА Военни клубове и военно-почивно дело):

Пловдив – бул. „Цар Борис ІІІ Освободител“ №125;

Стара Загора – ул. „Христо Ботев“ № 108А;

Карлово – пл. „20-ти юли“ № 12;

Асеновград – ул. „Железарска“ № 6;

София – бул. „Цариградско шосе“ № 111;

Дупница – ул. „Охрид“ № 3;

Кюстендил – ул. „Проф. Асен Василев“, ресторант „Боркс“, до бл. 77;

Ботевград– ул. „България“ № 4;

Благоевград – ул. „Ал. Стамболийски“ № 30;

Банско – ул. „Цар Симеон“ № 57;

Чирпан – ул. „Георги Димитров“ № 59;

Шумен – ул. „Херсон“ № 2;

Пазарджик – ул. „Княз Александър Батенберг“ № 3;

Казанлък – ул. „Розова долина“ № 7;

Стара Загора – ул. „Армейска“ № 16, стол № 1;

Плевен – ул. „Дойран“ № 77;

Ловеч – бул. „България“ № 41;

Лом – ул. „Дунавска“ № 20;

Варна – ул. „Владислав Варненчик“ № 2, помещение на ВМК – Варна;

Сливен – ул. „Хаджи Димитър“ № 31;

Хасково – ул. „Съединение“ № 44;

Русе – ул. „Гурко“ № 10;

В. Търново – пл. „Майка България“ № 1;

Айтос – ул. „Христо Ботев“ № 7;

Видин – ул. „Баба Вида“ № 15″;

Ямбол – Градски парк, ресторант „Златен рог“;

Бургас – ул. „Христо Ботев“ № 48, Военен клуб – Бургас;

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как сами съсипваме батерията на телефона – ПЕТ безумни неща, които НИКОГА не трябва да правите с него
Next: Шеф Андре Токев се завръща на екран

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.