Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безпощадна: Гала пенсионира панелистите!
  • Новини

Безпощадна: Гала пенсионира панелистите!

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
bebzpasodasd.png

В последните 2-3 години будоарното предаване на Гала “ На кафе “ търпи сериозни критики от страна на зрителите. „На прицел“ са най-вече панелистите , които според публиката често пъти са неадекватни в коментарите си и нямат място във формата.

Сега обаче може би най-сетне ще има някаква промяна в тази насока, за което намекна самата водеща в последното издание на „На кафе” за миналата година.

Тя обяви, че колегите й карат последен сезон в нейното шоу. Все още не е ясно дали е казала истината, или си е направила безвкусна шега в ефир.

Повод за изказването на Гала, че панелистите няма да работят в „На кафе” от следващия тв сезон, стана гостуване на актрисата и драматург Здрава Каменова в шоуто на Нова тв на 30 декември. Театралката представи хумористични сценарии за новогодишни професионални купони.

Не изпускай тези оферти:

Панелистите, издокарани в празнични тоалети, бяха подредени пред маса с питиета и уж се опитваха да се усмихват, но не изглеждаха като хора, които се забавляват. „Ама вие… така… като на парти на финансисти малко!”, закачи ги Здрава Каменова.

Гала веднага реагира на думите й със стряскащото изречение: „Това им е последен сезон панелисти! То е пенсионерско парти”, обясни водещата.

Тези думи бяха изречени с широка усмивка и така и не стана ясно дали панелистите наистина са на доизживяване в „На кафе”, или русокосата водеща на шоуто просто е изтърсила пред камерите първата глупост, която й е дошла на ума.

Единствената, която й отговори, беше Кристина Патрашкова. „Няма такива неща! Наздраве!”, каза тя. А Дарин Ангелов обясни, че не може да пие, защото вечерта има представление и трябва да е трезвен. Георги Блажев, Юлиан Константинов и Ромина Тасевска не успяха да реагират на забележката.

Ако това действително е последният сезон на панелистите в „На кафе”, те би трябвало да имат още няколко месеца в ефира на Нова тв. За разлика от повечето други предавания, чиито сезони са есенни или пролетни, съответно започват през есента и приключват до Нова година, или тръгват в началото на пролетта и приключват в края на май, шоуто на Гала върви по схемата на актуалните предавания в Нова тв.

Това означава, че сезоните му започват през есента и продължават чак до лятото. В случай, че действително предстои уволнение на актуалните панелисти, това най-вероятно ще стане чак към лятната ваканция на предаването, която обикновено започва през юли.

Възможно е не просто да сменят членовете на панела, а целият панел да отпадне като елемент от шоуто. Паметливите зрители помнят, че той бе въведен в предаването едва преди няколко години. Преди това Гала водеше „На кафе” сама. Не е изключено шоуто да се върне към тази схема, която е по-евтина, тъй като спестява няколко заплати. Разбира се, напълно е възможно Гала просто да се е издънила с безвкусна шега с колегите си, пише Хотарена.

Continue Reading

Previous: Богаташ на преклонна възраст се жeни зa млaдa хубавица, но изненадата идва след сватбата!
Next: Кралят на модата, Джорджо Армани дарява 6 милиарда долара на бедните! Кой български милионер би направил същото?

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.