Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безпрецедентна мащабна кибер атака удря Българските институции! Подозират, че Русия стои зад всичко
  • Новини

Безпрецедентна мащабна кибер атака удря Българските институции! Подозират, че Русия стои зад всичко

Иван Димитров Пешев май 3, 2022
kbeibekrkakta.jpg

Русия стои зад атаката не само срещу „Български пощи“, но и срещу други наши институции, потвърди министърът на електронното управление Божидар Божанов по бТВ. Попитан как е сигурен, че криптовирусът е руски, той обясни, че има няколко индикатора, доказващи произхода му. И разкри единия от тях.

„Самият вирус не се активира, когато засече, че операционната система работи в Русия или в бившите съветски републики“, обясни Божанов.

„Инцидентът с пощите не е изолиран, но има ръст на атаката и спрямо други институции“, каза още министърът на електронното управление. Той не пожела да разкрие кои са били засегнатите заради класифицирана информация по отношение на някои от тях.

„Части от държавната администрация бяха обект на атака на криптовирус“, призна Божанов, но успокои, че той не е успял да унищожи данните. „Отговорът на инцидента беше няколко часа, реакцията беше бърза при другите институции, докато при пощите беше бавна“, каза още министърът на електронното управление. Затова и там се задълбочил проблемът.

Министърът обясни и защо Пощите са се оказали така сериозно ударени – били извън обхвата на проверките по киберсигурност, които извършва ДАНС и електронното министерство.

„Министерството на електронното управление няма правомощия по отношение на Пощите, ДАНС няма правомощия по отношение на Пощите, вследствие на нормативни пропуски. Вече подготвяме изменения на съответното постановление“, каза той.

Извън обхвата се оказала и БНБ. „БНБ е извън обхвата на проверките на ДАНС. Това са все нормативни пропуски, които са минали през годините“.

Попитан дали са съзнателни тези пропуски, Божанов каза: „Не искам да спекулирам, възможно е и да са следствие на невнимание. Ако бяха в обхвата, щяха да са минали проверки по киберсигурност.“ Министърът обеща, че занапред Пощите, чието ръководство днес беше уволнено, ще работят с по-добра киберсигурност.

Той каза още, че през последните няколко седмици руски хакерски групи, свързани или подкрепящи Руската федерация, атакуват институции на страни от Европейския съюз, като цитира прибалтийските. Затова Божидар Божанов свиква в четвъртък Съвета по киберсигурност у нас.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гонгът за България и Русия току-що удари! Кремъл ни нанесе безмилостния удар под кръста
Next: Министър Събев с много тежки думи към Радев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.