Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безсмъртното растение, което расте около нас е забравена и добре скрита тайна, а маслото му струва € 1 800
  • Новини

Безсмъртното растение, което расте около нас е забравена и добре скрита тайна, а маслото му струва € 1 800

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
smiiilsakdas.png

Не се изненадвайте, защото на водеща световна козметична компания знае добре точно какво иска. В действителност, когато разберете, че всички „проблеми“ могат да бъдат решени просто с неговата употреба, никога повече няма да си купувате скъпи кремове и лосиони.

Какво е то?

Безсмъртничето  е средиземноморско растение, което расте по скалисти и слънчеви склонове, в скални ниши, изоставени лозя и по краищата на пътища. Лечебните му свойства са известни още на древните гърци, които го използват за лечение на рани. Въпреки това, безсмъртничето отдавна е забравена и добре скрита тайна.

Освен за подмладяване, то има редица други лечебни свойства. То е отлично средство за бронхит и кашлица , действа като успокоително , понижава кръвното налягане , нивата на холестерола в кръвта , за предотвратяване на образуването на съсиреци , облекчава болката и укрепва цялото тяло .

Не изпускай тези оферти:

Има много видове от Helichrysum и най-известните е Helichrysum italicum- Имортела (безсмъртниче).

То носи този прякор гордо и с право го носи.Причината? Способността му да се заличи бръчки, белези, стрии и натъртвания, но най-вече способността му да издържа без вода в продължение на месеци.  У нас растението е познато като жълт смил и вече се отглежда точно поради причина на високата цена на етеричното масло, което се добива от него.

Тонове безсмъртниче за литър масло

Защо е толкова ценно? Отговорът се крие в ценният еликсир, който то съдържа в много малки количества. В рядката му форма има много малко етерично масло (по-малко от 0.05%), и са необходими повече от един тон растения, за да се получи 1 кг етерично масло. Билката цъфти от май до юли.

Също така, трябва да се дестилира. Сега със сигурност става много по-ясно защо цената на безсмъртничето е висока? Точно така – за един килограм етерично масло ще трябва да платите между 1500 и 1800 €.

 

Жълтият смил е многогодишно тревисто растение.

 

Използва се при жълтеница, камъни и пясък в жлъчката , възпаление на бъбреците и пикочния мехур, смущения в уринирането , отоци. Помага при ревматизъм, невралгия, импотентност, ишиас.

 

Прилага се още срещу ниско артериално налягане и някои кожни болести. Жълтият смил е една от основните субстанции в комбинацията „ Тибетски капки на живота “. В народната медицина отвара или запарка от цветовете на жълтия смил се прилагат и като диуретично и леко слабително средство.

Билката е подходяща за отглеждане у нас, тъй като е изключително издръжлива на засушаване и неблагоприятни атмосферни условия. Може да се засажда на неплодородни каменисти земи, където не се рентира засаждане на други култури. Също така жълтият смил не страда от болести, което го прави много подходящ за биологично отглеждане.

Continue Reading

Previous: Тибетски монах разкри тайна, пазена с векове! Само с натискане на една точка и край на болките
Next: Цял живот ме мъчиха ужасни болки в гърба. Сега ще ви разкрия моята малка тайна, с която успях да ги преборя

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.