Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безумие! Двама полицаи пребиха младоженци в хотел в Благоевград тази нощ
  • Новини

Безумие! Двама полицаи пребиха младоженци в хотел в Благоевград тази нощ

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
bebzbusuasubasm.jpg

Двама полицаи пребиха младоженци в Хотел „Дива“ в Благоевград тази нощ!

Около 3:00 часа тази нощ двама полицаи са нахлули в хотелска стая на Хотел Дива в Благоевград и пребили мъж и жена дошли да сключат граждански брак в областния център на Пиринско.

Двамата побойници нахлули в стаята и пребили брутално мъжа, докато говорил по телефона с негов приятел, който като чул писъците и виковете затворил телефона и се обадил на тел. 112.

 В стаята освен пострадалия е била и неговата половинка, от която няма и следа, предава Пиринско.

Не изпускай тези оферти:

Двамата „бабаити“ към момента дават показания пред служители на 01 РУ на Полицията в Благоевград, като изясняват случая и издирват жената „изпарила“ се от хотела.

Още криминални новини:

В безсъзнание, с множество наранявания и тежко състояние е полицаят, пострадал при катастрофата с мигранти тази сутрин. Той е откаран от Спешна помощ в Св. Анна.

Мъжът е на 51 години. Той пострада, след като при гонка с мигранти на бул. „Цариградско шосе“ в София бусът му бе блъснат от кола с мигранти. Катастрофата бе тази сутрин, минути преди 7 часа.

Освен полицая, има и тежко пострадал бежанец. Той е на около 20 години и е с травма на главата. Мъжът е в шоково състояние и е откаран във ВМА, добавиха от Спешна помощ, които са били на мястото на катастрофата минути след като тя станала.

Още трима мигранти са били ранени. Те са на възраст между 20 и 30 години. Мъже с травма на главата и на шията са откарани във ВМА, а друг бежанец, пострадал при инцидента, е закаран в болница Св. Анна.

Националното следствие поема разследването на инцидента, при който пострада полицай и бе откаран в много тежко състояние в болница. Това каза за БТА говорителят на главния прокурор Сийка Милева.

До момента е установено, че преследването на буса със софийски номера, в който е имало 10 мигранти, е започнало на магистрала „Тракия“ при Ихтиман. На входа на София, до Казичене, полицията е направила опит да спре буса, като препречи пътя му.

Шофьорът, български гражданин, не е спрял и се е блъснал в полицейските коли, каза Милева и посочи, че разследването ще се води от градската прокуратура в столицата.

Вчера, по друг случай, районният съд в Трън е задържал за постоянно двама души в ареста по обвинение за каналджийство и опит да прекарат през границата със Сърбия 26 души.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 12 години по-късно семейство разбрало защо никой не искал да вземе от сиропиталището осиновеното от тях дете
Next: Всеки ми казва, че това са суеверия и простотии, но откакто го правя парите сами идват при мен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.