Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Без втасване, а каква погача става само – бедна ви е фантазията! Само режеш, сгъваш и печеш
  • Новини

Без втасване, а каква погача става само – бедна ви е фантазията! Само режеш, сгъваш и печеш

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
ldslvblfdbkfgbkfgbf.png

Няма нищо по-хубаво от домашна маслена погача , която при това се приготвя бързо, без втасване и чакане, а вкусът я се помни дълго и всеки иска да я опита отново. Приготвям я много често, понякога в двойна доза, ако ни идват повече хора, а понякога дори я нося вместо подарък, когато ходим някъде на гости.

Тестото е приготвено с газирана вода, а погачата със сирене се получава много мека и пухкава. Ако все още не сте пробвали рецептата на Валентина, време е да я запишете и да си я приготвите, няма да съжалявате. Ето какво ви трябва:

 

Домашна маслена погача със сирене

Продукти:

Приготвяне:

Пресейте брашното в дълбока купа, направете малка вдлъбнатина в средата и изсипете там всички необходими съставки. Започнете с постепенно добавяне на газираната вода, докато бавно месите тестото.

 

 

Когато стане компактно тесто, прехвърлете върху набрашнена работна повърхност и месете няколко минути, докато стане нелепнещо, средно меко (по-скоро твърдо, отколкото меко). Покрийте тестото с кърпа и го оставете да почине около 15 минути, за да се отпусне.

 

След това го оформете на руло, за да го разделите по-лесно на по-малки равни части, колкото повече, толкова по-добре. Разделихме го на седем части. От всяка част оформете топка. Намажете работната повърхност с олио, след което всяка топка разточете с точилка на средно тънка кора.

 

 

Намажете кората отгоре с олио и я разтегнете още малко, за да стане по-тънка. Така опънатата кора е доста еластична и може да се разтегне допълнително с ръка (като внимателно се издърпват краищата). Отгоре се поръсва с разтопена домашна мас или масло/маргарин, намазва се и се поръсва с фино сирене.

 

 

Нарежете кората като слънце с лъчи (като оставите ненарязан кръг в средата), след което прегънете всеки лъч към средата. Оставете оформената малка „бохча“ настрана, след това вземете ново топче тесто и го разточете като предишното. Намаслете кората и я поръсете с фино сирене, след което в средата сложете малката „бохча“ от преди.

 

 

Отново нарежете тази кора на лъчи и сгънете всеки лъч върху тестото в средата. Повтаряйте процеса, докато изразходвате всички топки тесто. Когато се получи голяма питка, разтеглете я още с длани, за да стане по-тънка и я прехвърлете в тава, покрита с хартия за печене, с дъното надолу.

 

 

Намажете с разтопена мазнина отгоре и оставете да почине 5-10 минути, след което я разтегнете още малко с длани. Включете фурната да загрее на 200 градуса. Нарежете погачата на кубчета, намажете я с разбито яйце и по желание я поръсете със семена.

 

 

Сложете погачата да се пече, когато фурната загрее и веднага намалете температурата на 180-170 градуса. Печете около 25-30 минути или докато се зачерви приятно.

 

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софиянци се избиват да купуват тези апартаменти
Next: Ето как да подхраниш разсада с пепел, тайната на голямата реколта

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.