Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Без да подозира: Жена живее 99 години с органи на съвсем грешни места
  • Новини

Без да подозира: Жена живее 99 години с органи на съвсем грешни места

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
orrgansgansgisk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Без да подозира: Жена живее 99 години с органи на съвсем „грешни“ места

В архивите на международната медицина има десетки и даже стотици случаи, които оставят безусловно без думи дори и най-големите светила в тази просвета. Често те се натъкват на толкоз огромни аномалии, че първите им думи са „ Това не е допустимо! “. За един от тези случаи споделя вестник „ 24 часа “.

През пролетта на 2018-а година група от петима студенти по медицина подготвяли човешко тяло за проучване в лабораторията по дисекция на трупове в Орегонския университет за опазване на здравето и просвета в Портланд. Те желали да видят тайните на човешкото тяло, които познавали единствено от учебниците по анатомия.
Медицински еднорог

Трупът, който ще изследват, е на 99-годишна жена, умряла от естествена гибел. Името й е Роуз Мари Бентли, студентите обаче не знаели това. От респект и почитание към тези, които са дали телата си на наукта, на младите откриватели не се дават детайлности и елементи от персоналния живот на индивида, живял в миналото в тялото, което в този момент лежи на сребристата маса пред тях, разяснява Си Ен Ен.

Но студентите и техните професори скоро ще схванат, че госпожа Бентли е била толкоз специфична, че заслужава своето особено място

в здравната литература и историческите книги. Целия си живот тя била с левокардия – множеството от жизненоважните й органи били съвсем огледално обърнати като разположение в тялото. Това положение както и голям брой други странни, само че и красиви в чудатостта си аномалии, трансформирали госпожа Бентли в нещо като медицински еднорог.

„ Мисля, че шансът да се откри различен човек като нея, е един на 50 милиона “, разяснява асистентът Камерън Уокър, който преподава в курса по Основи на клиничната анатомия. „ Не мисля, че някой от нас ще не помни този случай„, добавя още той.

Без да подозира: Жена живее 99 години с органи на напълно “ неверни “ места

Изследователската група е трябвало да стартира с отваряне на гръдната празнина на умрялата жена. Но малко по-късно студентите почнали да слагат под въпрос своите медицински знания.
„ В сърцето й липсваше огромна вена, която нормално е от дясната страна “, споделя Нилсен, който управлява групата.

Дълго я търсели, само че не могли да я намерят, имали възприятието, че полудяват. Извикали професорите и ги попитали дали те пропущат нещо, с цел да не могат да я видят. Професорите първо били шокирани от студените, че не могат да я открият, а след това от това, което дружно открили. Типичното тяло

има огромна вена, която следва дясната страна на гръбначния дирек, извива се под черния дроб и изпразва деоксигенираната кръв в сърцето.

Вената на госпожа Бентли била отляво и вместо да приключва непосредствено в сърцето, тя продължавала през диафрагмата й, през гръбначните прешлени, достигала аортната арка и се изпразвала в дясната страна на сърцето. Никой от нас няма кръвоносен съд, който да прави това непосредствено.

Множество вени или липсвали при старата жена, или били на напълно друго място. Дясното предсърдие на сърцето й било двойно по-голямо от нормалното. Белият и дроб имал единствено две повърхности, вместо типичните три. Вместо отляво, стомахът й бил отдясно. Черният й дроб, който е най-вече вдясно ситуиран, при нея се намерил най-вече вляво. Далакът й бил отдясно, вместо отляво. Дебелото й черво също било обърнато.

1 на 50 милиона
Левокардията се появява рано в развиването на плода – евентуално от 30-ия до 45-ия ден на бременността. Все още няма пояснения какви са аргументите за това. Състоянието се среща единствено при 1 от 22 000 бебета и е непроменяемо обвързвано с тежко вродено сърдечно заболяване. Поради сърдечни недостатъци, едвам от 5% до 13% от родените с левокардия живеят след 5-годишна възраст.

Известни са случаите на 13-годишно момче и 73-годишен, които са определяни за хората, съумели най-дълго да живеят с това положение.
Роуз Мари Бентли е родена с особеност, само че няма сърдечни недостатъци и това й разрешава да доближи възрастта от 99 години. Заедно с другите си изключително редки анатомични аномалии, казусът на Бентли е 1 на 50 милиона, разясняват от университета в Портланд.

Роуз – религия в науката и „ дай очите ми на човек, който в никакъв случай не е виждал изгрева на слънцето “
Роуз Мари Фелпс е родена в малко градче на брега на Орегон. Тя е най-малката от четирите деца в фамилията, споделя 78-годишната й щерка Пати Хелминг.

Роуз има още 4 деца. Тя е коафьор по специалност, само че била мощно очарована от науката, споделя Пати и има вяра, че майка й е щяла да бъде добра здравна сестра, в случай че е имала опцията да се образова.
По време на Втората международна война взе участие като доброволец в оказването на здравна помощ.

Била е разчувствана, когато някой я потърсил в границите на изследване на оживелите от едра шарка, с която тя се преборила като дете.

Единствените здравословни недоволства на госпожа Бентли били за хронични киселини.
Никой от фамилията на Роуз не предполагал, че може да има нещо необичайно в тялото й. „ Тя беше доста здрава, постоянно правеше нещо, подтикваше ни към нещо – лов на риба, плуване. Беше отличен плувец “, разяснява друга от дъщерите й – Джинджър Робинс.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да си спомним за големия Георги Парцалев
Next: Автобус зарадва хиляди: Мила Родино, ти си земен рай

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.