Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Без дрехи и задръжки: Милица Гладнишка и Гери Турийска си позволиха немислимото в ефир
  • Новини

Без дрехи и задръжки: Милица Гладнишка и Гери Турийска си позволиха немислимото в ефир

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
dvsdfkvfdkbkfgkbkbtrt.png

Страстите в „Кой да знае“ след снощното издание определено бяха във вихъра си, а отговорни за това се оказаха най-вече дамите от отбор Милица – актрисата Милица Гладнишка и писателката Гери Турийска.

Двете атрактивни дами се постараха максимално да пръснат не само аналитични размисли по всевъзможни странни въпроси, но и най-вече мощни дози сексапил с дълбоките си деколтета. Ефектът е налице, което май не би трябвало да учудва никого!

„Само мога да стоя и да се наслаждавам на отбор „деколте“ отсреща“, директно се изцепи Христо Пъдев и след тези негови думи двете дами насреща започнаха още повече да го провокират, изпъчвайки още деколтетата си.

В един момент даже, този път непланирано, блузката на Милица се смъкна толкова надолу, че аха гърдите й да изскочат. „Милица, внимавай, когато се навеждаш така, че ще стане фал!“, предупреди я с усмивка китаристът на група „Сафо“ Мирослав Иванов от отбор Пъдев.

В крайна сметка крайния успех бе белязан от отбор „деколте“, както прекръстиха за това издание отбора на Милица Гладнишка, след като на последния въпрос и двата отбора заложиха всичко, но Милица и Гери успяха да удвоят парите си и да ги направят цели 3 хиляди лева.

Нещо повече – след като разбраха, че са дали верен отговор и печелят, Милица и Гери така се въодушевиха, че хвърлиха връхните си дрехи, и се разголиха още повече. Сценката леко намекваше за стриптийз за радост на всички околни, предава Шоу Блиц.

Поредното издание на „Кой да знае“ поднесе не само нова порция смях и неочаквани знания, но и едно откровение, което живо развълнува всички, включително и водещия Сашо Кадиев.

Хвърли го Милица Гладнишка по време на въпроса, който се падна в една от категориите. Въпросът бе: „За кого трябва да се омъжите, така че бракът да продължи дълго? С възможни отговори: А – Вашият любим от детството, когото сте срещнали по-късно в живота, Б – Вашият бивш шеф, който сега работи другаде и В – За партньор, срещнат по време на ваканция.“

Докато Глория Петкова, която бе този път част от отбор Милица, разсъждаваше кое твърдение звучи най-абсурдно, Милица я прекъсна с гръмкото:

„Разделихме се, след три години. Да, той вече работеше на друго място“, заяви Гладнишка. В крайна сметка двете с Глория заложиха на отговор А, който се оказа и верен.

Освен култовото признание на Милица Гладнишка, която не за първи път приковава зрителското внимание – не само с ефектни закачки и знания, но и с лични признания, водещият Сашо Кадиев също не пропусна да пофлиртува.

По време на друг от въпросите – „Какво е толкова специалното на козите на Тенеси? С възможни отговори: А – Ако нощуват навън, спят в седнало положение, Б – Припадат при опасност и В – Треперят, когато са гладни“, Глория Петкова първоначално изстреля: „Най-абсурдно ми звучи да припадат при опасност. Значи това трябва да е отговорът“. Оказа се обаче, че Милица знае вярното и двете маркираха Б.

„Това е нашият отговор, подплатен с много знания и изключително голям интелект“, каза Милица. „Вие сте съчетание на ерудиция и еротиция едновременно. Това е уникално!“, намери как да се заиграе със смисъла и думите Сашо Кадиев.

Отговорът на дамите наистина се оказа правилен. Припадъкът на тези кози се дължи на наследствен генетичен дефект – конвулсивно състояние, което продължава около 10 секунди. Малко по-късно пък, когато дамският отбор изостана в резултата, Кадиев се изпусна отново: „Момичета, вие сте на ход! Знаете, че вас ви харесвам, вас ви желая, искам вие да спечелите“.

„Тях ги желаеш?“, учуди се Пъдев. „В добрия смисъл на думата“, замаза положението Кадиев.

В крайна сметка двата тима завършиха с равни суми в касите си. А в шоуто за първи път се случи прецедент – освен допълнителния 14 въпрос, който в случая бе: „Колко епизода има сериалът „На всеки километър“? За куриоз, тъй като двата отбора посочиха едно и също число – 20, се стигна до равенството и за първи път се наложи да има и 15 въпрос. Той гласеше: „Колко километра е разстоянието от София до Варна по въздушен път? Отбор „Гладнишка“ отговориха 300, а отбор „Пъдев“ – 401. Официално разстоянието София – Варна е 525 км, ако пътувате с кола. По въздушен път дистанцията е 378 км. Така Никеца и Пъдев спечелиха 2400 лева за публиката зад тях, пише show.blitz.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Колко души може да изхрани планетата Земя? Отговорът може да ви изненада
Next: Черна новина събуди България: Почина един от най-великите спортни журналисти у нас

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.