Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бележникът на Бойко взриви интернет
  • Новини

Бележникът на Бойко взриви интернет

Иван Димитров Пешев април 17, 2023
basdasdkasdkasdias.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бележникът на 15-годишния Бойко Борисов се превърна в сензация в социалната мрежа
фейсбук.

Уникална снимка на документа за успех и поведение, издаден и подпечатан
през 1974 г. от Министерство на народната просвета, показва, че лидерът на ГЕРБ
е бил непоклатим отличник в гимназията.

Бележникът, на който е поместена портретна снимка на ученика Бойко, който по това
време е деветокласник, е пълен от горе до долу единствено и само с отлични оценки.

Борисов е наредил 16 шестици, включително по някои от най-трудните предмети, като
алгебра и химия. Отсъствията му са били оскъдна бройка, а поведението – без никакви
забележки.

 

Лидерът на ГЕРБ е сред златните възпитаници на 78-а гимназия „Христо Смирненски“
в Банкя, която днес е известна като най-голямото училище на целия Балкански полуостров
заради необятната си площ от 15 хиляди квадратни метра.

 

В същото училище като
преподавател е работила и майката на Бойко Борисов – Венета Борисова, което допълнително
го мотивирало да поддържа отлично ниво, за да не му се карат вкъщи.

 

„Аз съм златен медалист, единственото момче в Банкя със златен медал, 6.00 е дипломата
ми“, похвали се преди време той, признавайки, че в гимназиалните години като текущи
оценки е получавал и четворки, и петици, но с дисциплина оправял успеха за финала
на всяка учебна година.

 

Както му вървяло учението, така му вървял и спортът. След
занятия винаги ходел да рита с момчетата, а другото му голямо удоволствие било
свиренето на акордеон.

 

Неслучайно преди няколко години подари на внучетата си именно такъв музикален
инструмент, за да ги запали и тях по музиката.

 

Още с раждането на първородния
си внук Бойко, който е кръстен на него, Борисов сподели, че ще го насърчава най-вече
да учи езици и да спортува. Такива са плановете и за трите му внучета.

 

Най-големият
Бойко-джуниър е вече на 7 и е в ученическа възраст, братчето му Иван това лято
ще стане на 5 годинки, а най-малкото попълнение в семейството е сестричката им
Виктория. Тя се роди миналия ноември и все още няма 6 месеца.

 

Лидерът на ГЕРБ бил пълен отличник в гимназията

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неприятна изненада за зрителите в NOVA, какво се случва с Виктор и Мира
Next: Синът на Ламбо лекар звезда в Щатите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.