Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Беля глава лук и я слагам върху капачка от буркан – този, който го е измислил, заслужава медал
  • Без категория

Беля глава лук и я слагам върху капачка от буркан – този, който го е измислил, заслужава медал

Иван Димитров Пешев януари 2, 2025
Screenshot_23

Лукът има не само слоеве, но и… тайна.

Оказва се, че този зеленчук може да се използва за приготвяне на необичайно и малко известно предястие. Панираният лук радва не само с вкуса си, но и с външния си вид, защото формата му наподобява цвете. Запознайте се с рецептата и ще научите как да приготвите нещо необичайно вкусно и необичайно красиво за броени минути.

Когато вашите близки опитат тази версия на популярния зеленчук, те ще забравят за висококалоричния и преработен чипс. Домашно приготвеният деликатес ги превъзхожда многократно. Ето какво ви трябва за тези Панирани лучени цветя :

Панирани лучени цветя

 

Продукти:

2 глави лук
1 чаша пшенично брашно
1 чаша царевично брашно
1,5 чаши галета
1 чаша прясно мляко
1 чаена лъжичка риган
1 чаена лъжичка смлян сладък пипер
1 чаена лъжичка гранулиран чесън
1 чаена лъжичка сол
2 яйца
150 мл прясно мляко
вода
кубчета лед
олио за пърженето

Приготвяне:

Започнете с обелването на лука. След това отрежете края в основата на лука и го поставете в капачка от буркан.

лук и капачка

Снимка: YouTube

По този начин можете лесно да го разрежете.

рязане лук в капачка

Снимка: YouTube

разрези в лука

Снимка: YouTube

Първо разрежете лука напречно и след това направете още два разреза между вече направените разрези. Благодарение на това зеленчукът ще прилича на разтворено цвете.

цветя от лук

Снимка: YouTube

Налейте студена вода в купа и добавете няколко кубчета лед. Поставете лука в него и оставете за няколко минути.

лук в ледена вода

Снимка: YouTube

През това време пригответе панировката. В купа се изсипват пшеничното брашно, царевичното брашно и всички подправки. Смесете съставките.

панировка лук

Снимка: YouTube

Лукът се панира първо в брашнената смес, след това – в сместа от разбити яйца и мляко, а накрая пак в брашното.

паниране лук

Снимка: YouTube

паниран лук в брашно

Снимка: YouTube

Загрейте голямо количество олио в тенджера. Пуснете в него лука и го запържете, докато придобие наситен цвят.

паниране лук

Снимка: YouTube

панирано лучено цвете

Снимка: YouTube

Извадете внимателно лука върху хартиена кърпа, за да попие излишното олио.

панирано лучено цвете

Снимка: YouTube

Поднесете готовия деликатес с любимия си сос и ще си направите страхотно угощение!

лучено цвете в панировка

Снимка: YouTube

паниран лук със сос

Снимка: YouTube

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Изненада! Топ репортер на Нова избяга от телевизията
Next: ДОСТАВЧИКЪТ ОСТАВИ СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕН НА КУТИЯТА ЗА ПИЦА — ОКАЗА СЕ, ЧЕ МЕ СПАСИ ОТ КАТАСТРОФАЛЕН БРАК

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.