Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бенатова посочи къде трябва да отидат незабавно репортерите и полицаите
  • Новини

Бенатова посочи къде трябва да отидат незабавно репортерите и полицаите

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2022
emdmasdiasidias.jpg

Журналистката Миролюба Бенатова взе отношение към случая с изчезналия сякаш в дън земя Сашко от Перник.

Бенатова е изключително критична към репортерите и полицаите, които се занимават със случая.

Според нея на бащата не са зададение адекватни въпроси и не е търсено в Брезник, където той е нотариус.

Вчера Александър Цветанов се подложи на детектор на лъжата в полицията и резултатите показаха, че казва истината, но това не е достатъчно за Бенатова.

Не изпускай тези оферти:

„Не мога да повярвам, че не се намери репортер, който цяла седмица да не каже, че бащата на изчезналия Александър е нотариус от Брезник, както току що разбрах от криминалиста Иван Савов по бнт.
Нито един репортер не каза, че там полицията не търси и не разследва.
Защо.
Нито един репортер не отиде там, където бащата живее – Брезник. Не показа съседи и хора, които познават бита на семейството.
Никой не показа къде е живял Александър.
И в нито един репортаж не се каза, че нито едно от твърденията на бащата за деня на изчезването не се потвърждава.
Нито един репортаж не показа учителите на момчето, за които се твърди, че са казали, че е неестествено Александър да отсъства два поредни дни.
Цяла седмица „Туин пийкс“. С елементи на хаос и политика.“

 

В коментарите обаче хората я контрират:

Вчера показаха, по БНТ мисля, двама съседи, които, както обикновено се случва у нас, казаха, че семейството е много възпитано.

Бенатова отвръща:

говоря за цялостен репортаж с картина по фактите, с критично мислене на репортера и адекватни събеседници. Както и въпроси към бащата. Не само държане на микрофон пред него.

Ето и други коментари:

Че е нотариус от Брезник бях разбрала, но отразяването на цялата история някак ме връща в 90-те. Особено когато се стигна до момента, в който всички се вдигат посред нощ да търсят на определено място по сигнал на… екстрасенска.

Парадокс – аз научих, че бащата е нотариус вчера…във фризьорския салон, където много подробно се обсъждаше този случай от клиентките.“

В групата за търсене на Сашко в социалните мрежи валят всевъзможни версии.

Ето част от тях:

Друго нещо което се сетих от професионалния си опит като издирвач, защото и с този случай ми се наложи да се запозная по едно време, е обстоятелство което ми направи впечатление при изчезването на 7 годишният Веселин Игнатов /отново от аутистичния спектър/ от Нови Искър през 2010г. . След развръзката по случая се установява, че цели двама възрастни са го видели в деня, когато е избягал от вкъщи, да тича по средата на шосе което води към Искърското дефиле. Не са сигнализирали полицията, защото не знаели, че е изчезнал и сметнали, че това не е тяхна работа. Ден след това, когато Веско е показан по новините и медиите те го разпознават, като отново не се свързват с МВР считайки, че МВР трябва да ги потърси, а не те да звънят. В този ред на мисли и макар и огромното огласяване на случаят на Сашко, е хубаво да се помисли за многобройното огласяване, многократно, отново и отново, че е желателно всеки видял или забелязал Сашко е хубаво да сподели информацията. Не искам и да си помислям за вариант в който някой не би казал, защото не му се иска да бъде притесняван от органите на реда или от хилядите доброволци отзовали се с всички сили.

***

Аз лично съм била свидетел на равнодушието на хората. Случка в парка: народ много, сред тях плачещо дете върви. Как никой не го погледна, не го попита защо. След 20 Мин разговор с детето, с помощта на 2 жени, които умолявах да ми помогнат, успяхме да го накараме да си спомни телефона на майка му, която даже не беше разбрала,че се е изгубил. Думите са излишни! От шок беше забравил,че в джоба има телефон….. Така че, хора, оглеждайте се и реагирайте.

***

Каквото и да се направи , има много хора ,които нямат да се обадят в полицията.

Просто , защото не искали после да ги разкарвали за разпити и да ги викали като свидетели.

Това за съжаление , не е само в този случай , а масова практика.

Хората стават свидетели на престъпление и просто си затварят вратите …

***

Така е, много хора няма да се обадят… лично се моля и призовавам всеки един човек, независимо от пола си, да се постави на мястото на бащата. Тогава все си мисля, че би се обадил (а)..

***

За съжаление доста хора мислят ограничено по- този начин.Едва ли не ако съобщят в полицията,ще имат проблеми след това или направо, ще влязат в затвора.

***

 Аз пък да не казвам, че има хора, които изобщо новини не гледат, а по родните информационни медии се излъчва с предимство проблемите на другите държави, защото видите ли, нашата е оправена и всичко е наред👌🏻

 Няма свободна медия (без цензура)! И докато това е така, ще продължават нещата да са такива, каквито са в момента!!! И най-лошото е, че не си даваме сметка, че всичко е в наши ръце! Докато си казваме, че ред неща не са наша работа, ще продължаваме да си сърбаме попарата!

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не е само Сашко: Ето ги другите безследно изчезнали български деца
Next: Бащата на Сашко с извънредно съобщение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.