Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бесен скандал разтърси ефира, Цветанка Ризова се видя в чудо
  • Новини

Бесен скандал разтърси ефира, Цветанка Ризова се видя в чудо

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
raiszvoasvoasv.jpg

Водещата на bTV Цветанка Ризова се видя в чудо с гостите си тази вечер.

В предаването й Манол Пейков от ДБ и Александър Симов от БСП трябваше да коментират темата с предоставянето на военна помощ за Украйна и присъствието на руския и беларуски посланици на откриването на 48-ото.

Очаквано, представителите на БСП и ДБ влязоха в яростен сблъсък, страстите се нажежиха бързо и съвсем скоро двамата започнаха да говорят един през друг, без да се изслушват.

Ризова на няколко пъти опита да охлади страстите, повишавайки тон в опит да зададе въпрос, но нещата й се получаваха трудно.

Не изпускай тези оферти:

„Дразнещо е централният въпрос пред един парламент е ще ли Митрофанова да дойде на крака и дали Зеленски ще…. Това не само е дребнотемие, но и патология на ума. Някой питал ли е дали самата Митрофанова иска да отиде”, заяви Симов.

„То пък остава да я питат”, отвърна със смях опонентът му.

„В Украйна се води битка между доброто и злото. С хора като Путин и неговия режим се преговаря само по един начин – от позиция на силата”, заяви Пейков.

„Хората искат България да не бъде забърквана в конфликт и да е на страната на мира“, подчерта представителят на БСП.

„Няма страна на мира, има страна на Ким Чен-ун, Даниел Ортега, Башар Асад и Александър Лукашенко. Това са хората, които подкрепят Путин. Целият свят каза думата си. Нашето място е при цивилизования свят“, развика се Пейков.

Покрай войната, Симов и Пейков се сдърпаха и за изборните резултати.

„Вие и вашите съмишленици отидете в Украйна и помагайте там за изтласкването, защо трябва да замесвате цяла България?”, попита Симов.

„Коя е България, вашата България на БСП, клетите 9%, в чужбина са 2?”, отвърна му Пейков

„Извинявайте, от позицията на вашите 7% ли ми говорите”, захапа го социалистът.

Още политика:

Поканата на ГЕРБ за трета среща на представители на парламентарните групи за включване на президента Зеленски в откриването на Народното събрание е излишна и ние няма да участваме в нея.

Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова с пост във Фейсбук. След „Демократична България”, които свикаха парламентарна срещу за изгонването на руския посланик Елеонора Митрофанова от първия ден на парламента, и след ГЕРБ, които искат разговор за участието на украинския президент Володимир Зеленски в откриването на Народното събрание, и Нинова реши да прави среща на групите в НС.

Ключовите теми за българските граждани са високите цени и ниски доходи, инфлацията и липсата на предвидимост.

Парламентарните партии трябва да обсъдим спешни мерки като тавана на цените на ток, газ, вода и парно, както и бюджета за 2023 г. , написа соцлидерът.

Преговорите за съставяне на правителство трябва да вървят успоредно с гласуване на бюджета. Дори да няма правителство, бюджет трябва да има.

Предвид краткото време и практиката всяка група да внася допълнителни, често взаимно изключващи се предложения, ние от “БСП за България” призоваваме за отговорност и внасяме покана за среща в понеделник от 13:00 часа в НС, на която да бъде обсъдена макрорамката на бюджет 2023 г., както и да се търси съгласие по спешните мерки за подкрепа на семействата и икономиката до края на годината, каза още Нинова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Още един българин загина в Украйна
Next: Ген. Запрянов извади доказателства, че Русия е взривила камиона на Кримския мост с термитна бомба най-вероятно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.