Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бесило за обедняващия българин: Искат да наследяваме дълговете на починали роднини?
  • Новини

Бесило за обедняващия българин: Искат да наследяваме дълговете на починали роднини?

Иван Димитров Пешев юни 7, 2022
bgibeioednqvane.jpg

Когато някой почине, най-вероятно има наследници по закон – деца, съпруг, братя и сестри, родители и т.н..

В качеството им на наследници те получават наследство от починалия.Наследството се формира от всички права и задължения, към момента на смъртта.

Тоест, могат да се наследят имоти, пари, автомобили, но и задължения. Тези задължения могат да бъдат както към физически лица (заеми и др.), така и към банки.

Много хора, получили качеството наследник, не знаят че освен правата (например на собственост) при наследяване получават и задълженията (данъци, кредити) на починалия роднина.

Още повече се усложнява положението към настоящият момент, когато значителна част от обществото се намира в заемни отношения с различни кредитиращи институции и лошите кредити продължават да бележат ръст.

Ситуацията, при която едно лице няма реална представа за съотношението права/ задължения, които наследява, е често срещана в практиката и може да доведе до наистина неприятни изненади за него.

Наследниците на един длъжник обикновено са неговите низходящи (деца), възходящи (родители) и съпруг/а. Когато приемат наследство, те отговарят пред кредиторите, освен с наследеното имущество, и със собственото такова.

Законодателят е е уредил правна възможност наследникът да се „застрахова” срещу това кредиторите да насочат претенциите си и върху личното му имущество.

Тази „застраховка” е институтът на приемането на наследство по опис. При осъществяването на тази процедура приелият по опис отговаря за дълговете на наследодателя само до размера на описаното наследство, но не и със своите лични имуществени права.

Aко не познавате добре вашия наследодател, макар и да сте в роднински отношения, ако имате информация за него, че е имал кредити или лизинги, ако е склонен към хазарт или вземане на заеми от частни лица, задължително се възползвайте от процедурата „приемане на завещание по опис“, за да си спестите бъдещи неприятности.

Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито (а не от датата на смъртта). Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.

Защо да се приема наследството по опис? Защото наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. Какво означава това? Например, наследникът има собствено имущество, придобито лично от него или пък няма никакво имущество, но получава добра заплата. А наследодателят, освен имот, е оставил и задължения към банка, например.

Ако наследникът не е приел наследството по опис, то тогава той отговаря с цялото си имущество за задълженията на починалия.

Тоест банката може да продаде личен имот на наследника. Когато е приел по опис наследството, наследникът отговаря само до размера на полученото от наследодателя.

Например, ако сте получили наследство общо за 20 000 лева, а починалият има задължения за 50 000 лева, то банката може да претендира от вас само до тези 20 000 лева, защото толкова са получени в наследство, пише Флашнюз.

Или казано просто – и в двата случая наследниците наследяват задължения. Но в единия случай са неограничено отговорни, дори със свое имущество. А в другия – само с полученото в наследство.
Остава и вариантът с отказ от наследство.

Той е уместен, ако е вероятно да се наследят предимно дългове. Отказът се прави пред районния съд и се вписва в специални книги.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ядрени ракети над българска територия! Извънредно обръщение на Румен Радев
Next: Скръбна вест: Известен актьор от турските сериали почина само на 49

Последни публикации

  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
  • Въздухът в трапезарията беше пропит с аромата на печено пиле с розмарин и тихия, щастлив смях на сина ми Даниел. Седеше до мен, а срещу него беше Михаела – момичето, което бе откраднало сърцето му през първата му година в университета
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.