Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бесни шофьорки си спретнаха див екшън, причината е потресаваща
  • Новини

Бесни шофьорки си спретнаха див екшън, причината е потресаваща

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2023
askgsdfkgkfdkhmfkhrth.png

Две шофьорки си спретнаха екшън рано тази сутрин в Пазарджик. В натоварения трафик е възникнала ситуация, която провокирала една от жените да натисне клаксона.

Причината била коли, който са направили задръстване на кръстовище. В този момент друга шофьорка решила, че звуковата сигнализация е отправена към нея.

 

Тя слязла от превозното средство и се запътила към жената. Започнала да вика и обижда с нецензурни думи. Скандалът продължава известно време като в крайна сметка се стига и до полицията.

Ето какво написа Anna Gevorkyan в социалната мрежа:

„Тази сутрин тази „госпожа“ пред МБАЛ Пазарджик рязко спря колата, слезна и започна да ми крещи защо съм „бипнала“ преди това (а клаксонът не беше предназначен за нея, а за колите, които бяха направили нелепо задръстване на кръстовището на „Мария Луиза“ и „Болнична“!!!

Та след като спря колата, направи задръстване, дойде до моята врата и започна да крещи-циганко мръсна, мърша, ще ти е.ба в циганаската мърша и още много други гнусотии, блъска ми вратата… пълна излагация, защото в нейната кола бяха 2 малки деца!!!

Ако това е поведение на достоен „родител-аз нямам думи!!! Отидох до полицията, но наглата госпожа дойде и тя, започна да ми говори на Вие след псувните които чуха всички, излъга, че съм я скубала.

Само да кажа, че ВСИЧКО Е ДОКУМЕНТИРАНО на камерите наоколо!!! Въпреки всичко, казах й да ми се извини и да приключим този цирк, защото ме чакат пациенти…“госпожата НЕ ПОЖЕЛА“!!!

Мили хора бъдете за децата си, и че някои хора не „бипкат“ на вас, а на някой друг и може би НАИСТИНА бързат за някъде, както в случая аз бързах на работа и ме чакат пациенти, някои от които ще раждат… дали нормално или оперативно-всичко се преценя на момента и има спешни ситуации, в които и 1 мин е решаваща!!!“

В коментарите не всички се застъпиха за потърпевшата. Повечето хора са на мнение, че клаксонът не трябва да се използва за подобни неща.

„Г-жо за да стигнете на време и да не ви чакат пациенти и раждащи, станете 30 минути по-рано и няма да ви се налага да ползвате клаксон. Той не е прдназначен за това, че вие бързате.“

„В населени места е забранено да се натиска клаксон, освен когато се прави с цел предотвратяване на ПТП! Написано е в правилника. Клаксонът стресира, изнервя, изморява, вреден е за здравето и др. От това страдаме всички! Реалноста не искам да коментираме.“

„Ужас… нямам думи, така ли дава пример на децата си, тази „майка“.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нумизматите дават по 15 000 лева за 2 стотинки от социализма
Next: Проф. Георги Рачев с кошмарна прогноза за вятър, студ и сняг, ето кога

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.