Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бесни шофьорки си спретнаха див екшън, причината е потресаваща
  • Новини

Бесни шофьорки си спретнаха див екшън, причината е потресаваща

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2023
askgsdfkgkfdkhmfkhrth.png

Две шофьорки си спретнаха екшън рано тази сутрин в Пазарджик. В натоварения трафик е възникнала ситуация, която провокирала една от жените да натисне клаксона.

Причината била коли, който са направили задръстване на кръстовище. В този момент друга шофьорка решила, че звуковата сигнализация е отправена към нея.

 

Тя слязла от превозното средство и се запътила към жената. Започнала да вика и обижда с нецензурни думи. Скандалът продължава известно време като в крайна сметка се стига и до полицията.

Ето какво написа Anna Gevorkyan в социалната мрежа:

„Тази сутрин тази „госпожа“ пред МБАЛ Пазарджик рязко спря колата, слезна и започна да ми крещи защо съм „бипнала“ преди това (а клаксонът не беше предназначен за нея, а за колите, които бяха направили нелепо задръстване на кръстовището на „Мария Луиза“ и „Болнична“!!!

Та след като спря колата, направи задръстване, дойде до моята врата и започна да крещи-циганко мръсна, мърша, ще ти е.ба в циганаската мърша и още много други гнусотии, блъска ми вратата… пълна излагация, защото в нейната кола бяха 2 малки деца!!!

Ако това е поведение на достоен „родител-аз нямам думи!!! Отидох до полицията, но наглата госпожа дойде и тя, започна да ми говори на Вие след псувните които чуха всички, излъга, че съм я скубала.

Само да кажа, че ВСИЧКО Е ДОКУМЕНТИРАНО на камерите наоколо!!! Въпреки всичко, казах й да ми се извини и да приключим този цирк, защото ме чакат пациенти…“госпожата НЕ ПОЖЕЛА“!!!

Мили хора бъдете за децата си, и че някои хора не „бипкат“ на вас, а на някой друг и може би НАИСТИНА бързат за някъде, както в случая аз бързах на работа и ме чакат пациенти, някои от които ще раждат… дали нормално или оперативно-всичко се преценя на момента и има спешни ситуации, в които и 1 мин е решаваща!!!“

В коментарите не всички се застъпиха за потърпевшата. Повечето хора са на мнение, че клаксонът не трябва да се използва за подобни неща.

„Г-жо за да стигнете на време и да не ви чакат пациенти и раждащи, станете 30 минути по-рано и няма да ви се налага да ползвате клаксон. Той не е прдназначен за това, че вие бързате.“

„В населени места е забранено да се натиска клаксон, освен когато се прави с цел предотвратяване на ПТП! Написано е в правилника. Клаксонът стресира, изнервя, изморява, вреден е за здравето и др. От това страдаме всички! Реалноста не искам да коментираме.“

„Ужас… нямам думи, така ли дава пример на децата си, тази „майка“.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нумизматите дават по 15 000 лева за 2 стотинки от социализма
Next: Проф. Георги Рачев с кошмарна прогноза за вятър, студ и сняг, ето кога

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.