Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Беше едва на 41, радваше ни от телевизионния екран. Нека почива в мир, издъхнал е в съня си
  • Новини

Беше едва на 41, радваше ни от телевизионния екран. Нека почива в мир, издъхнал е в съня си

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
sdhdfhfghfghtrh.png

Той си отиде на 41 години

Актьорът Хийт Фрийман почина на 41 години в съня си, пише Dailymail. Той бе най-известен с ролята си в сериала „Кости”.

„Талантлив актьор, режисьор, продуцент, изключителен готвач и солиден приятел. Ще ми липсваш толкова много и ще ценя всеки невероятен спомен, който сме имали’, написа в социалните мрежи моделът Шана Моуклър.

Актрисата Ашли Бенсън пък написа „Ще те обичам завинаги“ в Instagram.

Още една скръбна вест:

Актьорът Дейвид Маккалъм почина на 90-годишна възраст, предадоха осведомителните агенции, цитирани от БТА.

Шотландският актьор, музикант и писател е роден е в Глазгоу, Великобритания, през 1933 г., но когато е на 10 години с родителите му заживяват в Лондон.

На Телевизионния фестивал в Монте Карло през 2009 г. (Снимка: Getty Images)

Дейвид Маккалъм се превърна в една от най-големите телевизионни звезди на 60-те години на миналия век с ролята си на руския шпионин Иля Кирякин в „Мъжът от U.N.C.L.E.“, а десетилетия по-късно с участието си в сериала „Военни престъпления“ спечели ново поколение фенове. Там той изигра д-р Доналд „Дъки“ Малард, ексцентричния патолог от Военноморската служба за криминални разследвания, агенция, занимаваща се с престъпления, свързани с флота или морската пехота.

4 септември 2007 г. На празника на 100-тния епизод на „Военни престъпления“ във Валенсия, Калифорния (Снимка: Getty Images)

„Той беше най-милият, най-готиният, най-търпеливият и любящ баща“, пише синът му Питър Маккалъм в изявление на семейството, предоставено от Си Би Ес. „Той винаги е поставял семейството пред себе си.“

Маккалъм е починал от естествена смърт, заобиколен от семейството си в Нюйоркската презвитерианска болница, съобщава Си Би Ес.

„Дълбоко сме натъжени от кончината на Дейвид Маккалъм. Привилегировани сме, че Си Би Ес беше негов дом в продължение на толкова много години. Дейвид беше талантлив актьор и автор, обичан от много хора по света“, съобщиха от сериала „Военни престъпления“ в социалните мрежи.

С колегите си от сериала „Военни престъпления“ празнуват неговия епизод 200 на 3 януари 2012 г. във Валенсия, Калифорния (Снимка: Getty Images)

„Дейвид беше талантлив актьор и писател, обичан от много хора по света. Той водеше невероятен живот и неговото наследство ще живее вечно чрез семейството му и безбройните часове в киното и телевизията, които никога няма да изчезнат“, се казва в изявление на Си Би Ес.

Актьорската кариера на родения в Шотландия Маккалъм продължава седем десетилетия, като започва по време на студентските години на Маккалъм в Кралската академия за драматично изкуство в Лондон. Той следва там през 50-те години на миналия век, а сред колегите му е бъдещата звезда Джоан Колинс.

В студиото на NBC в Ню Йорк на 28 август 1975 г. (Снимка: АП/БТА)

Дейвид Маккалъм първоначално се изявява в поддържащи роли в редица филми, сред които е „A Night to Remember“ през 1958 г. В него той се превъплъщава в образа на радиооператор на обречения кораб „Титаник“.

Маккалъм привлича вниманието на американската публика с малката си, но основна роля на един от военнопленниците, които замислят масово бягство от германски затворнически лагер по време на Втората световна война във филма „Голямото бягство“ от 1963 г.

1966 г. (Снимка: АП/БТА)

В продукцията участва звезден международен актьорски състав, включващ Стив Маккуин, Ричард Атънбъро и Джеймс Гарнър.

През 1964 г. е поканен в „Мъжът от U.N.C.L.E.“, който му носи международна слава. За ролята си на руския агент Маккалъм има две номинации за награда „Еми“.

1966 г. Дейвид Маккалъм и Робърт Вон (вдясно) в сериала „Мъжът от U.N.C.L.E.“ (Снимка: Getty Images)

1966 г. Дейвид Маккалъм и Робърт Вон (вдясно) в сериала „Мъжът от U.N.C.L.E.“ (Снимка: Getty Images)

1966 г. Звездите от поредицата „Мъжът от U.N.C.L.E.“ – Дейвид Маккалъм и Робърт Вон се преструват, че се карат за наградата „Златен глобус“, която получиха за „най-популярния телевизионен сериал“ на годишната вечеря на Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд. Снимка: Getty Images

Актьорът има пет деца от два брака.

Литературният му дебют е през 2016 г. с романа „Кривнеш ли веднъж“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шокиращо! Милиардер подари 258 къщи на съселяните си, те останаха празни завинаги
Next: Напитката, която гони безсънието завинаги. Природата ни го е дала щедро, ние просто трябва да си го изцедим

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.