Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Беше едва на 41, радваше ни от телевизионния екран. Нека почива в мир, издъхнал е в съня си
  • Новини

Беше едва на 41, радваше ни от телевизионния екран. Нека почива в мир, издъхнал е в съня си

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
sdhdfhfghfghtrh.png

Той си отиде на 41 години

Актьорът Хийт Фрийман почина на 41 години в съня си, пише Dailymail. Той бе най-известен с ролята си в сериала „Кости”.

„Талантлив актьор, режисьор, продуцент, изключителен готвач и солиден приятел. Ще ми липсваш толкова много и ще ценя всеки невероятен спомен, който сме имали’, написа в социалните мрежи моделът Шана Моуклър.

Актрисата Ашли Бенсън пък написа „Ще те обичам завинаги“ в Instagram.

Още една скръбна вест:

Актьорът Дейвид Маккалъм почина на 90-годишна възраст, предадоха осведомителните агенции, цитирани от БТА.

Шотландският актьор, музикант и писател е роден е в Глазгоу, Великобритания, през 1933 г., но когато е на 10 години с родителите му заживяват в Лондон.

На Телевизионния фестивал в Монте Карло през 2009 г. (Снимка: Getty Images)

Дейвид Маккалъм се превърна в една от най-големите телевизионни звезди на 60-те години на миналия век с ролята си на руския шпионин Иля Кирякин в „Мъжът от U.N.C.L.E.“, а десетилетия по-късно с участието си в сериала „Военни престъпления“ спечели ново поколение фенове. Там той изигра д-р Доналд „Дъки“ Малард, ексцентричния патолог от Военноморската служба за криминални разследвания, агенция, занимаваща се с престъпления, свързани с флота или морската пехота.

4 септември 2007 г. На празника на 100-тния епизод на „Военни престъпления“ във Валенсия, Калифорния (Снимка: Getty Images)

„Той беше най-милият, най-готиният, най-търпеливият и любящ баща“, пише синът му Питър Маккалъм в изявление на семейството, предоставено от Си Би Ес. „Той винаги е поставял семейството пред себе си.“

Маккалъм е починал от естествена смърт, заобиколен от семейството си в Нюйоркската презвитерианска болница, съобщава Си Би Ес.

„Дълбоко сме натъжени от кончината на Дейвид Маккалъм. Привилегировани сме, че Си Би Ес беше негов дом в продължение на толкова много години. Дейвид беше талантлив актьор и автор, обичан от много хора по света“, съобщиха от сериала „Военни престъпления“ в социалните мрежи.

С колегите си от сериала „Военни престъпления“ празнуват неговия епизод 200 на 3 януари 2012 г. във Валенсия, Калифорния (Снимка: Getty Images)

„Дейвид беше талантлив актьор и писател, обичан от много хора по света. Той водеше невероятен живот и неговото наследство ще живее вечно чрез семейството му и безбройните часове в киното и телевизията, които никога няма да изчезнат“, се казва в изявление на Си Би Ес.

Актьорската кариера на родения в Шотландия Маккалъм продължава седем десетилетия, като започва по време на студентските години на Маккалъм в Кралската академия за драматично изкуство в Лондон. Той следва там през 50-те години на миналия век, а сред колегите му е бъдещата звезда Джоан Колинс.

В студиото на NBC в Ню Йорк на 28 август 1975 г. (Снимка: АП/БТА)

Дейвид Маккалъм първоначално се изявява в поддържащи роли в редица филми, сред които е „A Night to Remember“ през 1958 г. В него той се превъплъщава в образа на радиооператор на обречения кораб „Титаник“.

Маккалъм привлича вниманието на американската публика с малката си, но основна роля на един от военнопленниците, които замислят масово бягство от германски затворнически лагер по време на Втората световна война във филма „Голямото бягство“ от 1963 г.

1966 г. (Снимка: АП/БТА)

В продукцията участва звезден международен актьорски състав, включващ Стив Маккуин, Ричард Атънбъро и Джеймс Гарнър.

През 1964 г. е поканен в „Мъжът от U.N.C.L.E.“, който му носи международна слава. За ролята си на руския агент Маккалъм има две номинации за награда „Еми“.

1966 г. Дейвид Маккалъм и Робърт Вон (вдясно) в сериала „Мъжът от U.N.C.L.E.“ (Снимка: Getty Images)

1966 г. Дейвид Маккалъм и Робърт Вон (вдясно) в сериала „Мъжът от U.N.C.L.E.“ (Снимка: Getty Images)

1966 г. Звездите от поредицата „Мъжът от U.N.C.L.E.“ – Дейвид Маккалъм и Робърт Вон се преструват, че се карат за наградата „Златен глобус“, която получиха за „най-популярния телевизионен сериал“ на годишната вечеря на Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд. Снимка: Getty Images

Актьорът има пет деца от два брака.

Литературният му дебют е през 2016 г. с романа „Кривнеш ли веднъж“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шокиращо! Милиардер подари 258 къщи на съселяните си, те останаха празни завинаги
Next: Напитката, която гони безсънието завинаги. Природата ни го е дала щедро, ние просто трябва да си го изцедим

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.