Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бившата жена на Борисов се прибра в България и се натъкна на протест на ВМРО в Банкя
  • Новини

Бившата жена на Борисов се прибра в България и се натъкна на протест на ВМРО в Банкя

Иван Димитров Пешев юли 11, 2022
bvishiaitejnea.jpg

Бившата съпруга на Бойко Борисов е отново в България. Д-р Стела Георгиева, която от десетилетие живее в Щатите, е кацнала у нас преди дни. Скоро след пристигането си, лекарката и майка на единствената дъщеря на Борисов, посетила един от любимите си ресторанти, намиращ се на столичния булевард „Витоша“.

Там тя вечеряла в компанията на близки хора. Само няколко часа по-късно след кацането обаче бившата съпруга на лидера на ГЕРБ имала неприятно преживяване. След като разбрала, че е пред дома на Борисов в Банкя отново има протест, този път иницииран от ВМРО, лекарката се притеснила за дъщеря си Венета и двете си внучета, които живеят при бившия премиер.

Стела тежко преживяват скандалния и незаконен арест на съпруга си през март, когато дъщеря им Венета бе изключително разтревожена и се появи по телевизията обляна в сълзи. Стела подкрепяше семейството от Америка, от където не се е прибирала в родината през последните близо 5 години. Част от планираните от нея пътувания са осуетили заради строгите мерки покрай пандемията и тоталната липса на полети до България.

Най-трудното изпитание за докторката, която също се бореше на първа линия с ковид в Щатите, било, че не можела да прегърне двете си внучета на живо. С малчуганите Бойко и Иван се виждат през екраните на телефоните и по време на визитата на баба и в България щели да наваксат пропуснатите моменти.

Съпруга на Борисов има и други роднини у нас. В София живеят майка й Симеонка, която е на една достолепна възраст и е вдовица, както и нейната сестра Петя, също лекарка – доцент по гинекология в „Майчин дом“. Стела емигрира за Америка преди повече от 20 години. В Щатите тя живее живее в известния квартал „Ориндж Каунти“ в Лос Анджелис и работи в голяма клиника в региона. Д-р Георгиева е запазила отлични отношения с бившия си мъж във Фейсбук. Двамата са приятели, а Стела редовно го подкрепя в политически план, изказвайки мнението си по важни въпроси.

Докато бе студентка, дъщеря им Венета живееше при майка си в Америка, където придоби три дипломи от елитния калифорнийски Университет – по международни икономически отношения, бизнес администрация и финанси. Известно време след това щерката на бившия премиер работеше в престижна компания в САЩ, но през 2013 година реши да се прибере в България с любимия си мъж Иван Атанасов, който е ученическата й любов и двамата заживяха в Банкя, след което станаха родители на две дечица.

Източник: вестник „Минаха години“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изплува от дълбините на мистерията! Това е най-дълбоко пазената тайна на Ахмед Доган. Ето кой е той
Next: Извънредно! Гъмжи от полиция и линейки на летище София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.