Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Бивша служителка предупреди, че родна мандра бълва опасен кашкавал, в който има содe за сапун и живак
  • Без категория

Бивша служителка предупреди, че родна мандра бълва опасен кашкавал, в който има содe за сапун и живак

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2023
gsdfogkdspofgkdfkgfdg

А.Л. е бивша служителка на мандра в Добролево.

Подава сигнал, разпространен от BulNews, в който предупреждава за нещо, което е наистина неприятно.

Става въпрос за производство на кашкавал, в който има живак, сода, соде а може би и други неща, които не трябва да са там. Тя е работила в мандрата една година и сега разкрива какво е видяла.

Тя твърди, че кашкавалът се продава без се спазват регулации и дори да има фирма

Мандрата работи от над 5 години, прави от 1 тон мляко по 100 килограма кашкавал на ден.

А.Л. твърди, че млякото не е качествено и е потенциално опасно. Освен това не се спазва никаква хигиена, в производството има мухъл, плесен и отпадни вещества.

Според нея млякото е със съмнителен произход. Изкупува се без проверка на качеството му. Тя е усещала какви ли не миризми в млякото. Казва, че се е изкупувало мляко дори от болни крави, които приемат лекарства, което се отразява на качеството и състава му.

Докато е работила там е била свидетел на няколко теста

Те показвали съдържание на захар, сода, сол, дори и соде, което е много опасно и се използва за сапун. Въпреки това млякото е използвано за производство на кашкавал.

Докато мерила температурата на мляко със стъклен живачен термометър. Той се счупил и живакът паднал в млякото. Ставало е и още един път. Млякото отново не било изхвърлено. Тя призовава да се вземат мерки, защото много хора си купуват кашкавала, мислейки си, че е чист и домашен продукт.

А.Л. казва, че е сезирала институциите, извършени са проверки и има написан акт

Според нея обаче мерките не са адекватни на реалния риск. Тя отново е пуснала сигнали до РЗИ, БАБХ и прокуратурата. Тя казва, че трябва да се направи проверка и за данъчни престъпления. Включително и насилие над служителите.

Continue Reading

Previous: Тази КАСОВА БЕЛЕЖКА ще разгневи всеки, Ивайло си поръча хапване в Банско и плати…
Next: Страшно е! Европрокуратурата тараши офиси в България, какво се случва

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.