Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бившият шеф на Кинтекс заведе второ дело срещу Нинова
  • Новини

Бившият шеф на Кинтекс заведе второ дело срещу Нинова

Иван Димитров Пешев юли 16, 2022
ikintnenex.jpg

Второ съдебно дело срещу Корнелия Нинова за всички изречени неистини в общественото пространство. Вчера (13 юли) бе първото заседание по делото, което заведох по Наказателния кодекс срещу министър Нинова за нейните откровени лъжи по мой адрес. Случайно или не, адвокатът й се бе разболял същата сутрин и на това основание делото бе отложено.

Все пак не съм особено притеснен за неговото здраве, защото болничният обхваща само 3 дни: 13 – 15 юли. Да си зададе въпроса човек – дали зад тези действия не прозира страхът на Корнелия Нинова да се яви в съдебната зала и да отговаря за думите си. Това написа във Фейсбук профила си бившият шеф на Кинтекс Александър Михайлов.

„Следващото заседание е насрочено за есента. Тогава обаче по всяка вероятност г-жа Нинова ще може да се скрие зад депутатския си имунитет, който я предпазва от наказателна отговорност за всички безобразия в Министерството на икономиката и индустрията.

Тъй като вече познавам начина й на действие и очаквах да направи всичко възможно, за да блокира правосъдието, паралелно подготвих и иск по Гражданско-процесуалния кодекс, който днес заведох. В този процес тя няма да може да се скрие зад имунитета си. А след като спечеля делото (защото съм убеден в това), ще даря цялата сума за благотворителност.

С други думи от това дело ще има двоен положителен ефект – наказание за лъжите на г-жа Нинова и подпомагане на деца с двигателни проблеми.

Дано само сме здрави – ние и най-вече ответната страна, защото вчера видяхме, че когато чуят за съдебна отговорност им прилошава.

Най-важното – благодарности на адвокат Полина Велчева, която ме представлява и е доказан боец за справедливост и граждански права (една от многото й каузи бе правната защита на студентите, които бяха бити под колоните на Министерски съвет). Сигурен съм, че с такъв защитник истината скоро ще излезе наяве, колкото и формални причини да измислят, за да отложат правосъдието”, допълва още той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МВР измисли как да надхитри шофьорите, които предупреждават с фарове другите водачи, когато видят патрулка
Next: Извънредно! Обявиха мерки в шест области от понеделник

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.