Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бившия премиер Янев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата
  • Новини

Бившия премиер Янев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата

Иван Димитров Пешев април 27, 2022
qnenevevev.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Последните действия са илюстрация как не работи коалицията. До момента общата картина е една непоследователност в действията и посланията, която генерира решения, които не са в интерес на българските граждани. Това каза бившият министър на отбраната Стефан Янев „На фокус“ по Нова телевизия.

По думите единственият случай, когато управляващата коалиция е била единна е било при гласуването на неговата оставка.

Защо аз трябва да оценявам действията на Владимир Путин? За да оценя действията му трябва да направя сериозен геополитически анализ. Напрежението в Украйна и настоящата война са в резултат на напрежение от години там. Ако погледнем назад, ще видим знаците, които показват, че ще се стигне до този момент. Аз не давам оценка на неговите действия. Моята мотивация е била да дефинирам българския нациолен интерес. Аз имам позиция за войната – имаме жертва и агресор. Украйна като суверенна държава е нападната от агресор, добави бившият отбранителен министър.

Според Янев в политиката и в ситуация на война трябва да има ясна мисъл за следващия ден на дипломация.

В момента България не е заплашена във военен план, но е заплашена в икономически и социални последици. Това е въпорсът, който трябва да вълнува управляващите, когато вземат решения, каза още той.

Както руския посланник Митрофанова, така и всеки друг посланник няма право с изказвания и действия да създава впечатление, че се меси във вътрешните работи на страната. Според мен щеше да е грешка обявяването и за персона нон грата, защото това затваря пътя на дипломацията и възможностите за развитие на двустранните отношения, допълни още Янев.

Янев коментира и темата със закупуването на самолети Ф-16.

Голямата тема на седмицата е, че на България ще и трябват някакви самолети през следващите 10 години. Стана ясно, че самолетите МиГ-29 няма да бъдат поддържани в Русия. Остава една опция в Полша, до каква степен би могло да стане, предстои да видим. Първите осем Ф-16 няма да бъдат достатъчни като критичен минимум за охрана на българското небе. Критичният проблем за България е осигуряването на самолети, които да изпълняват тази задача, посочи още той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: На живо от град Клисура, случи се нещо ужасно: Пътнически автобус изгоря като факла
Next: Костадинов обяви кампания за събиране на пари за Билет за Киро до Канада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.