Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бившия премиер Янев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата
  • Новини

Бившия премиер Янев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата

Иван Димитров Пешев април 27, 2022
qnenevevev.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Последните действия са илюстрация как не работи коалицията. До момента общата картина е една непоследователност в действията и посланията, която генерира решения, които не са в интерес на българските граждани. Това каза бившият министър на отбраната Стефан Янев „На фокус“ по Нова телевизия.

По думите единственият случай, когато управляващата коалиция е била единна е било при гласуването на неговата оставка.

Защо аз трябва да оценявам действията на Владимир Путин? За да оценя действията му трябва да направя сериозен геополитически анализ. Напрежението в Украйна и настоящата война са в резултат на напрежение от години там. Ако погледнем назад, ще видим знаците, които показват, че ще се стигне до този момент. Аз не давам оценка на неговите действия. Моята мотивация е била да дефинирам българския нациолен интерес. Аз имам позиция за войната – имаме жертва и агресор. Украйна като суверенна държава е нападната от агресор, добави бившият отбранителен министър.

Според Янев в политиката и в ситуация на война трябва да има ясна мисъл за следващия ден на дипломация.

В момента България не е заплашена във военен план, но е заплашена в икономически и социални последици. Това е въпорсът, който трябва да вълнува управляващите, когато вземат решения, каза още той.

Както руския посланник Митрофанова, така и всеки друг посланник няма право с изказвания и действия да създава впечатление, че се меси във вътрешните работи на страната. Според мен щеше да е грешка обявяването и за персона нон грата, защото това затваря пътя на дипломацията и възможностите за развитие на двустранните отношения, допълни още Янев.

Янев коментира и темата със закупуването на самолети Ф-16.

Голямата тема на седмицата е, че на България ще и трябват някакви самолети през следващите 10 години. Стана ясно, че самолетите МиГ-29 няма да бъдат поддържани в Русия. Остава една опция в Полша, до каква степен би могло да стане, предстои да видим. Първите осем Ф-16 няма да бъдат достатъчни като критичен минимум за охрана на българското небе. Критичният проблем за България е осигуряването на самолети, които да изпълняват тази задача, посочи още той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: На живо от град Клисура, случи се нещо ужасно: Пътнически автобус изгоря като факла
Next: Костадинов обяви кампания за събиране на пари за Билет за Киро до Канада

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.