Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бившия премиер Янев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата
  • Новини

Бившия премиер Янев рядко се изказва, но днес думите му разтърсиха държавата

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
qnqenenvansvnasnv.jpg

Готови ли сме за война? Това бе темата на интервюто на журналиста Мартин Карбовски и лидера на партия „Български възход“ генерал Стефан Янев.

Ето какво отговори генералът на въпроса „Готови ли сме за война?“

„Знае ли елитът ни какво означава война? Виждал ли е изгорена земя?

Тези хора, които не са виждали ужаса на войната, не знам как така с лека ръка говорят.

Не изпускай тези оферти:

Бих препоръчал всеки, който дойде и започне да говори това пред вас, да го попитате – в България или в чужбина живее семейството ви?

Казахме, че сме съпричастни. но да дрънкаме оръжие – защо го правим?

Моето семейство е тук, в България“, заяви ген. Стефан Янев.

Ето какво още каза той:

„Винаги съм бил български военен, български генерал. Работил съм в НАТО, знам как функционира системата. Водил съм разговори на различно ниво. И винаги става ясно – всичко е въпрос на лидерство, на гръбнак. Носиш ли българската униформа, защитаваш интересите на България“.

Янев отговори и на други въпроси на водещия.

Защо не е отишъл на инициираната от Корнелия Нинова среща за нова минимална заплата?

„Прекалено рано е за тези разговори, продължаваме предизборното говорене. Преди да сме видели реалното състояние на бюджета, да се запознаем с реалностите, да се води този разговор в парламента е рано“.

Бяхте ли за Зеленски да говори пред българския парламент при откриването?

„Бях против. Това е акт на откриване на българския парламент. Обръщенията имат смисъл, когато се обръща внимание на проблемите на гражданите. Зеленски или който и да е друг чужд президент, ще постави въпроси, които не касаят българските граждани“.

За ли сте да се дава оръжие на Украйна?

„Тови въпрос се върти в политическото пространство, изразявал съм моята позиция. Като суверенна държава ние сме солидарни с Украйна, помагаме хуманитарно, имаме настанени бежанци, подпомагаме и украинската армия с пакети от първа необходимост. Подкрепяме и санкциите срещу Русия. Въпросът с оръжията е по-особен.

Ние в последните месеци имаме една лицемерна позиция. Българската оръжейна промишленост изнася своя продукт, включително и към Украйна. Ние твърдим, че се изнасят към трети страни. А можем да кажем – нямаме нищо против да изнасяме оръжие за Украйна. Това е бизнес.

Можем ли да изнесем оръжие, което е собственост на българската армия? Предишният парламент се ограничи в оказване на техническа помощ. Но знаем ли какво има българската армия? Да дадем и после какво ще правим?

България е член на НАТО от 2004 г. Не е вкарвано много оръжие през този период. Откакто България е в НАТО, цялата ни политическа класа е в дълг към българската армия. Говорим само за въоръжението, за инвестициите в модерна техника.

Ние можем всичко да дадем. Но с какво ще го заменим?

Не съм чул разговор страните членки да ни редоставят оръжие, а пък ние да дадем друго на Украйна. Това за даването на оръжия го говорят хора, които нямат понятие за армията. а решенията трябва да се вземат държавнически“, каза още Стефан Янев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истински шок: Бременна жена отиде на ултразвук, но кръвта й се смрази от видяното
Next: Няма да е Борисов! Любен Дилов-син разкри кой ще е новият премиер на ГЕРБ

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.