Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бивш МВР шеф: Някои български полицаи изглеждат като рецидивисти
  • Новини

Бивш МВР шеф: Някои български полицаи изглеждат като рецидивисти

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
mvmvmsmsrshef.jpg

Някои български полицаи изглеждат като рецидивисти, смята проф. Веселин Вучков. Те изглеждат като излезли от затвора – с татуировки и имат недопустимо държание. Такова мнение изрази в „Денят на живо” бившият министър на вътрешните работи и преподавател по наказателен процес проф. Вучков.

„По отношение на ръководителите става дума за неупражнен контрол. Шофирам всеки ден. Когато ме спират полицаи, ми прави впечатление, че някои от тях изглеждат като току-що излезли от затвора – татуировки по цялото тяло, държание, което не отговаря на изискванията на професията”, допълни той.

Според него у нас липсва елементарна приемственост между политическите екипи, които оглавяват МВР.

„При всеки министър се появяват случаи като този със Георги Семерджиев, които показват състоянието на системата. Причината за това е, че дори да са построени законови механизми, да има вътрешни институции в МВР, които да противодействат на ведомствената корупция, това което много липсва, е елементарната последователност и приемственост между отделните политически екипи в министерството.

Не изпускай тези оферти:

Всеки ръководител смята, че с него започват реформите. Започва дадена реформа, която обаче не се довършва от следващия екип.

Системата е политизирана до някаква система”, каза той. И изрази надежда, че сегашното ръководство на министерството много внимателно ще прецени индивидуалната вина на всички, които са замесени в корупционни прояви.

По думите му една от основните причини за постоянните тежки катастрофи е куцащата административно-наказателна дейност, предаде Нова тв.

Още криминални новини:

Хакерската атака срещу сайта на Президентството и срещу други правителствени страници идва от Руската федерация. Нейният зародиш е в град Магнитогорск – Челябинска област, обявиха главният прокурор Иван Гешев и директорът на Националната следствена служба Борислав Сарафов на брифинг в събота.

Припомняме, че по-рано днес сайтовете на президента и на още няколко ведомства, както и на прокуратурата, станаха обект на масирана DDoS атака – тоест разпределен отказ на услуга. БНТ съобщи, че става въпрос за руската хакерска група KILLNET.

„Да, атаката е от град Магнитогорск. Софийска градска прокуратура е възложила проверка, работи се с ГДБОП и ДАНС. Обект на атаката не е само институцията на Президентството, обект на атака е българската държава. И то българската държава като част от европейското семейство. Обект на тези хакерски атаки са множество министерства – на вътрешните работи, на правосъдието, на отбраната, Конституционният съд, прокуратурата“, заяви Иван Гешев.

„Това е сериозен проблем, той е очакван. Ние сме част от европейското семейство, ние защитаваме европейските ценности. Защитаваме съответни основни демократични ценности като правовата държава и върховенството на закона. Затова е нормално, след като сме ясно позиционирани по тази тема, да има последствия – това е част от тези последствия“, коментира Гешев атаката, идваща от Русия.

„Ние ще си свършим работата, за да защитим българския национален интерес, както и този на Европа и евроатлантическите ни партньори“, добави главният прокурор и каза, че ще получим съдействие от европейските партньори по този казус. „Това е криминален случай“, заяви той.

Сарафов от НСлС заяви, че хакерската атака е „срещу държавността“. Тя идва от „група хакери, базирани в Магнитогорск, Руската федерация“. „По разпореждане на главния прокурор работата е възложена на ГДБОП, ДАНС и отдел „Киберпрестъпления“ в НСлС. Благодарение на специализирания софтуер, с който разполагаме, проследихме атаката в нейния зародиш – Магнитогорск“, заяви той.

„Дали е едно лице хакер, дали е група хакери, дали е някоя държавна структура или ведомство, което иска да навреди на българската държава, това ще го установим в хода на разследването. Надявам се да установим конкретните лица, които стоят зад тази атака“, добави Сарафов.

От територията на Русия това не е първата хакерска атака срещу нашата държава – атаката срещу „Български пощи“ също беше оттам, припомни той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кървава река тече в най-загадъчната планина на България
Next: Затвор за отказ от тестване с дрегер?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.