Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бивш преподавател: Студенти се дипломират с фалшиви оценки от непроведени изпити
  • Новини

Бивш преподавател: Студенти се дипломират с фалшиви оценки от непроведени изпити

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
fdspokhgfdhkdfkhgfh.png

Студенти от Югозападния университет в Благоевград са се дипломирали с фалшифицирани оценки от изпити, които никога не са провеждани. За това сигнализира историкът и вече бивш преподавател от ЮЗУ доц. Стефан Дечев. По думите му системно подписът му е бил фалшифициран за оценки по преподавани от него дисциплини. Това показва изпратен от него сигнал за нарушения към Министерството на образованието и науката (МОН), публикуван личния му профил във фейсбук.

Към писмото историкът прилага 26 снимки за доказателство от главните книги с фалшифицирани подписи. Също и оценки по курсове, водени от него.

Стефан Дечев прекъсва работата си в ЮЗУ „Неофит Рилски“ през 2023 г. В момента преподава в Нов български университет, пише Дневник.

На 28 ноември Дечев изпраща сигнал към образователното министерство. В него той пише, че е установил редица нарушения в Правно-историческия факултет (ПИФ) на университета. Всички са по време на ръководството на декана доц. д-р Николай Марин и зам.-декана доц. д-р Валентин Китанов. Доц. Китанов е и ръководител на катедра „История“.

Марин бе научен ръководител на бившия главен прокурор Иван Гешев. Той стана докторант по международно право в университета, без да отговаря на изискването за владеене на чужд език.

„Става дума за раздадени дипломи за висше образование при нанесени оценки от мое име за непроведени никога изпити, подписани по всяка вероятност от зам.-декана и ръководителя на катедрата доц. д-р Валентин Китанов; нанесени оценки пак от мое име отново за непроведени изпити, които оставаха неподписани поне към деня на констатацията ми, въпреки вече дадените дипломи, както и един случай на раздадена диплома, без лицето да е било реално студентка, доколкото почеркът изглежда един, а всички дисциплини и поставени оценки, както и подписите след тях, сякаш изработени на един дъх в определен момент“, пише Дечев.

Дечев обяснява пред Свободна Европа, че когато започва да намира доказателства за измамите, се е консултира с юристи как да постъпи.

„Дори и без техните съвети за мен беше ясно, че деканът на факултета е научен ръководител на тогавашния главен прокурор и че шансовете по такива институции са нулеви“, коментира той.

Като причина да не сезира първо ръководството на университета, Дечев посочва, че „ако се разбере, че се знае това нещо, най-малкото могат да „изгубят“ тези книги, при което ще носят много по-малка отговорност, отколкото ако се установи документна измама“.

„Несигнализирането от страна на колегите от предишното ми работно място се дължи на атмосферата, създадена в ПИФ под ръководството на декана доц. д-р Николай Марин, самозабравил се научен ръководител на скандалния бивш главен прокурор Иван Гешев, както и от зам.-декана на ПИФ и ръководител на катедра „История“ доц. д-р Валентин Китанов – атмосфера на страх и съучастие в незаконни практики или в прикриването им“, посочва историкът в сигнала си до МОН.

В писмото Дечев посочва факултетните номера на осем студенти. Те са получили оценки по дисциплини, водени от него, но на изпити, които никога не са се провели. Оценките са подписани в главната книга, в която се нанасят оценките, но от друг човек. А студентите вече са получили дипломата си за висше образование.

Друго нарушение показва, че и без фалшифицирани оценки и подписи, студентът все пак успява да се дипломира.

„Дипломиран, без положени изпити по водените от мен дисциплини „Нова българска история“ и „История на историографията“, като такива оценки липсват от главната книга. Дипломата обаче вече е получена лично от студента на 23.06.2021 г.“, пише Дечев до МОН.

Преподавателят сигнализира и за друг случай. Всички оценки по различни дисциплини на студент в четвърти курс са подписани от един човек с един почерк.

„Съдейки по подписите на колегите ми преподаватели, всички тези съмнителни и неавтентични подписи, за които стана дума по-горе, наподобяват в най-голяма степен подписа на тогава заместника на доц. д-р Николай Марин в ПИФ, а именно зам.-декана на ПИФ и ръководител на катедра „История“ доц. д-р Валентин Китанов. Това е особено видно при сравняване на съмнителните и неавтентични подписи, за които се говори по-горе в сигнала ми, с тези положени след оценки по дисциплините „Българско Възраждане“ и „История на българския народ XV-XVII в.“, които са четени от заместник-декана на ПИФ“, обобщава Дечев.

На запитване на OFFNews от Министерството на образованието отговориха следното: Във връзка с твърдения за нарушения в Правно-историческия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Министерството на образованието и науката е предприело действия за изясняване на описаните в сигнала нарушения. Разпоредена е цялостна проверка. Извършва се предварително проучване на статута на лицата – обект на проверката, както и всички допълнителни факти и обстоятелства, относими към отделните нарушения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази снимка е отпреди минути, точно това идва към България
Next: Цената на винетките! Всички шофьори са доволни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.