Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бивш шеф на ЦРУ изправи българските служби на нокти: Ако Путин използва ядрено оръжие, САЩ ще унищожат армията и флота му
  • Новини

Бивш шеф на ЦРУ изправи българските служби на нокти: Ако Путин използва ядрено оръжие, САЩ ще унищожат армията и флота му

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
crucaucuasucuas.jpg

Руският президент Владимир Путин сега е изправен пред „необратимо“ сложна ситуация на фона на анексирането на територии при продължаващата инвазия в Украйна, заяви бившият шеф на ЦРУ генерал Дейвид Петреъс. Путин „губи“ въпреки „знаковите“, но „отчаяни“ ходове във войната, каза Петреъс в предаване по телевизия Ей Би Си.

„Президентът [Володимир] Зеленски и Украйна са се мобилизирали значително по-добре от Русия“, каза Петреъс. „Украйна е набрала, обучила, оборудвала, организирала и използвала силите си несравнимо по-добре от Русия“.

Нито анексирането, нито завоалираните ядрени заплахи могат да измъкнат Путин от тази ситуация, смята бившият шеф на ЦРУ.

Запитан дали Русия може да спечели в конфликта си с Украйна, Петреъс казва, че не вижда как: „Не могат. В този момент той [Путин] не може да направи нищо. Той ще продължи да губи на бойното поле“, каза Петреъс, посочвайки неотдавнашното отстъпление на Русия от град в анексираните региони (Лиман). Нарастващите санкции са допълнително усложнение за Москва, смята Петреъс.

Не изпускай тези оферти:

И дори използването на тактически ядрени оръжия на бойното поле няма да промени това, каза Петреъс. Все пак той заяви, че ядрената заплаха трябва да се приема „сериозно“.

На въпрос дали използването на такива оръжия би наложило САЩ да се намесят пряко в конфликта заедно с НАТО.

Петреъс заявява, че в отговор САЩ и съюзниците им от НАТО може да „унищожат всяка руска конвенционална сила, която можем да видим и идентифицираме на бойното поле“ в Украйна, Крим, който Русия анексира през 2014 г., и корабите в Черно море.

„Европа ще има тежка зима“, казва той. „Ще има много намален поток на природен газ, но те ще се справят с това и не мисля, че ще се пропукат по въпроса за подкрепата за Украйна“, смята пенсионираният генерал.

Още за войната:

Великобритания ще подкрепя Украйна, докато войната бъде спечелена. Това ще заяви британският министър на външните работи Джеймс Клевърли в реч по време на годишната конференция на британската Консервативна партия, предаде агенция Ройтерс, цитирана от БТА.

Великобритания беше един от най-гласовитите международни поддръжници на Киев и изпрати в Украйна хиляди противотанкови оръжия, стотици ракети и бронирана техника, а също така участваше и в обучението на британски военни.

В речта си Клевърли ще подчертае, че британците не са коментатори на световните събития, а са играчи на терена, които вярват, че агресорите не могат безнаказано да нахлуват в съседни страни.

„Ето защо ние заставаме рамо до рамо с тези смели украинци, които защитават своята родина. И Великобритания има стратегическата издържливост да ги подкрепя до победа.

Ние никога няма да признаем анексирането на Луганск, Донецк, Херсон, Запорожие или Крим“, ще заяви Клевърли. „Те са Украйна. И когато Украйна спечели тази война, тогава ние ще я подкрепим, докато украинците изграждат наново домовете си, икономиката си и обществото си“, ще обещае външният министър.

Още за войната:

Папа Франциск за първи път директно помоли руския президент Владимир Путин да спре „спиралата от насилие и смърт“ в Украйна, като каза в неделя, че кризата рискува ядрена ескалация с неконтролируеми глобални последици.

В обръщение, посветено на Украйна и направено пред хиляди хора на площад „Св. Петър“, Франциск също осъди петъчното анексиране на части от Украйна от Путин като противоречащо на международното право. Той го призова да мисли за собствения си народ в случай на ескалация.
Служител на Ватикана каза за „Ройтерс“, че емоционалното обръщение е толкова мрачно, че напомня радиопризива за мир от папа Йоан XXIII през 1962 г. по време на Кубинската ракетна криза.

Това е първият път, когато Франциск, който често е осъждал инвазията на Русия в Украйна и причинените от нея смърт и разрушения, отправи такъв директен личен апел към Путин.

Казвайки, че е потресен от „реки от кръв и сълзи, които се проляха през тези месеци“, Франциск също призова украинския президент Володимир Зеленски да бъде открит за разговори по всяко „сериозно мирно предложение“.

Папа Франциск към Путин: За, Бога, спрете тази война

© Reuters

Той отправи спешен призив „в името на Бога“ за прекратяване на конфликта и каза, че е „абсурдно“ светът да рискува ядрен конфликт.
„Моят призив е преди всичко към президента на Руската федерация, умолявайки го да спре тази спирала от насилие и смърт, дори от любов към собствения си народ“, каза Франциск. „От друга страна, наранен от огромното страдание на украинското население след агресията, която претърпя, отправям също толкова обнадеждаващ призив към президента на Украйна да бъде отворен за сериозно мирно предложение“, каза той.

По-късно Франциск публикува и в „Туитър“ двата призива към двамата лидери на руски и украински.

Говорейки два дни след като Путин обяви анексирането на почти една пета от Украйна и постави регионите под руския ядрен чадър, Франциск също подчерта правото на всички страни на „суверенна и териториална цялост“.

Киев и неговите западни съюзници осъдиха анексиите на Путин като незаконни, а Зеленски каза, че неговите сили ще продължат битката си за възстановяване на цялата украинска територия, окупирана от руските сили. В неделя Украйна заяви пълен контрол над източния логистичен център Лиман – най-значимата победа на бойното поле на Киев от седмици насам.

„Силно съжалявам за тежката ситуация, която се създаде през последните няколко дни, с повече действия, които противоречат на принципите на международното право“, каза папата в ясна препратка към анексирането. „Това всъщност увеличава риска от ядрена ескалация до степен да се страхуваме от неконтролируеми и катастрофални последици на глобално ниво“, допълни той.
Говорейки за етническите руснаци, живеещи в Украйна, Франциск каза, че също е необходимо да се зачитат „правата на малцинствата и (техните) законни притеснения“.

Франциск каза, че е „мъчително“, че светът научава за украинската география чрез имена на места като Буча, Ирпин, Мариупол, Изюм, Запорожие и други места, където хората са претърпели „неописуемо страдание и страх“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Илиана Раева: Честито ти, българино! Ние сме робски души! На добър път към
Next: Иван скочи от 11 етаж на блока. Вижте видео посланието му и ще изстинете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ген. Радев с извънредно изявление за Слави Бинев, очакват се още убийства 😱Става въпрос за много пари
  • На 60 години напуснах жена си след четиридесет години брак. Казах ѝ, че до нея съм остарял, а с друга жена отново се чувствам жив. Шест месеца по-късно се прибрах по-рано при младата си любов и чух разговор зад вратата. Не ме съсипа това, което тя каза за мен. Съсипа ме гласът, който ѝ отговори…
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Жена ми почина, докато раждаше нашето бебе, след като вече бяхме преживели загубата на едно дете.
  • Преди 7 месеца, по време на служебното правителство, Слави Бинев
  • Ето го мъжът, задържан за убийството на Слави Бинев – ВИДЕО
  • Какво се случва? Слави Бинев е вторият близък до Демерджиев бизнесмен ликвидиран в България
  • Слави Бинев с бурно любовно минало! Пет деца от три жени, баща на 17 и любов, преминала през много изпитания
  • Боби Цеков срещу съда: Гардът Варадинов трябва да бъде осъден, НСО прилага сила само при крайна необходимост
  • Трагедия! 53-годишен машинист е загинал от токов удар на Централна гара София

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.