Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бизнесмен дава 3 бона заплата в кравеферма за хора без образование с бонус безплатна квартира, но мераклии няма
  • Новини

Бизнесмен дава 3 бона заплата в кравеферма за хора без образование с бонус безплатна квартира, но мераклии няма

Иван Димитров Пешев януари 17, 2023
hsdjdfgdf.png

Обява за работа предлага 3000 лв. заплата за животновъд без специализирано образование и опит.

Отпуска му се къща с лятна кухня и двор, където да живее. Собственикът на кравефермата, търсеща хора, обясни, че се работи 8 часа на ден.

Работата се върши основно от машини, пише Трафик нюз бг.

Въпреки инвестираните евросредства от над 2 милиона лева, фермата не функционира на пълен капацитет почти година – нямало кой да работи. „Хората се плашат, като чуят за животни.

Не изпускай тези оферти:

 

 

Мислят си, че трябва да се работи с лопатата, с копача, както беше преди години.

Но съвсем не е така. Всичко е механизирано”, коментира той и се оплака, че хората си взимат парите и напускат без дори да кажат. Анастас показва основните задължения с надеждата да привлече кандидати.

За всеки кравар най-тежко е чистенето на обора. „Това не е едновремешното отглеждане на животни. Чистенето става много бързо и лесно. С едно натискане на копче, без лопата, без нищо”, каза той пред Нова.

Храненето и доенето също са механизирани, а за комфорта на животните се грижи пак машина – чесало. Не е нужно работещият да е специалист, а да има желание, да е дисциплиниран и да обича животните. Ако не намерят работници от България, Анастас ще търси от чужбина.

Жителите на Столетово обаче се съмняват в обявата и заплатата. Не искат и да идват чужденци. Кандидати за работа в кравефермата продължават да се търсят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Загрижена майка: Плащам на мама за да гледа внучето си-Това нормално ли е?
Next: Добри новини за шофьорите: Връщат отстъпката за горивата – до 50 ст. на литър, но ето за кого не важи

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.