Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бизнесмен: Доста българи си стоят у дома и получават по 1 800 лева месечно
  • Новини

Бизнесмен: Доста българи си стоят у дома и получават по 1 800 лева месечно

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2024
dsfbglgfkbddgknbhgknhg.png

Доста българи си стоят у дома и получават по 1 800 лева месечно чрез една доста тарикатска схема. За една година им е гарантиран социален доход в размер на 21 600 лева.

Според Асоциацията на индустриалния капитал този вариант на бюджета не насърчава трудовия принос, а „сивия сектор и леженето на дивана“.

Схемата е проста. По френското законодателство при помощите за безработица се изплаща процент от последната заплата, а не както е при нас от средната сума от възнагражденията за определен период.

 

Така дори и да работите само 3 дни на полето във Франция, българската държавата е длъжна да ви изплаща процент от цялата месечна заплата, която бихте заработили, в продължение на до 1 година, според това колко години трудов стаж без прекъсване имате.

В тези случаи първите три месеца обезщетение се изплащат от Франция, а останалите – от родния бюджет. В резултат на опцията има стотици злоупотреби.

„Много хора реално или фиктивно работят по 3 дни или седмица в чужбина, а след това си стоят вкъщи и получават средно по 1850-2000 лева на месец в продължение на година, обясни схемата за вестник “Труд“ бизнесмен от Гоце Делчев.

С тази сума в джоба, безработните не искат да се хванат официално на работа, което създава проблем и за фирмите.

Вече е практика и цели семейства да се издържат по този начин. Първата година безработен е съпругът, следващата жена му, после 20-годишното му дете и така бюджетът на фамилията е осигурен, посочи той.

 

При кандидатстване за работа, същите тези млади хора, най-често в трудоспособна възраст, настояват да ги наемат “на черно“, за да не загубят гарантирания си доход. Редица предприятия работят по този начин, а на част от селските пътища в региона можете да видите “пазачи“, които следят за непознати автомобили, които отиват към фабриките и сигнализират нелегалните работници да си тръгнат, разказаха представители на бизнеса.

 

Другият трик при проверки е нелегалният работник да каже името на редовно зает, който в момента не е на смяна, тъй като инспекторите нямат право да им искат документи за самоличност, а само могат да проверят дали лице с тези три имена е законно наето на трудов договор.

Изчислено е, че злоупотребите с така наречената „френска безработица“ възлизат на милиони левове. От бизнеса предлагат при получаване на помощи от чужбина хората, които ги вземат да трябва да се подписват поне 3-4 пъти седмично в Бюрото по труда, както работещите са длъжни да се явяват всеки ден на трудовото си място, като по този начин злоупотребите според тях ще станат значително по-непривлекателни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново жестоко убийство в София! Ликвидираха страховит криминален герой
Next: Тежък удар! Сбогуваме се с емблематичната водеща Гала и предаването й?

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.