Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бизнесмен: Доста българи си стоят у дома и получават по 1 800 лева месечно
  • Новини

Бизнесмен: Доста българи си стоят у дома и получават по 1 800 лева месечно

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2024
dsfbglgfkbddgknbhgknhg.png

Доста българи си стоят у дома и получават по 1 800 лева месечно чрез една доста тарикатска схема. За една година им е гарантиран социален доход в размер на 21 600 лева.

Според Асоциацията на индустриалния капитал този вариант на бюджета не насърчава трудовия принос, а „сивия сектор и леженето на дивана“.

Схемата е проста. По френското законодателство при помощите за безработица се изплаща процент от последната заплата, а не както е при нас от средната сума от възнагражденията за определен период.

 

Така дори и да работите само 3 дни на полето във Франция, българската държавата е длъжна да ви изплаща процент от цялата месечна заплата, която бихте заработили, в продължение на до 1 година, според това колко години трудов стаж без прекъсване имате.

В тези случаи първите три месеца обезщетение се изплащат от Франция, а останалите – от родния бюджет. В резултат на опцията има стотици злоупотреби.

„Много хора реално или фиктивно работят по 3 дни или седмица в чужбина, а след това си стоят вкъщи и получават средно по 1850-2000 лева на месец в продължение на година, обясни схемата за вестник “Труд“ бизнесмен от Гоце Делчев.

С тази сума в джоба, безработните не искат да се хванат официално на работа, което създава проблем и за фирмите.

Вече е практика и цели семейства да се издържат по този начин. Първата година безработен е съпругът, следващата жена му, после 20-годишното му дете и така бюджетът на фамилията е осигурен, посочи той.

 

При кандидатстване за работа, същите тези млади хора, най-често в трудоспособна възраст, настояват да ги наемат “на черно“, за да не загубят гарантирания си доход. Редица предприятия работят по този начин, а на част от селските пътища в региона можете да видите “пазачи“, които следят за непознати автомобили, които отиват към фабриките и сигнализират нелегалните работници да си тръгнат, разказаха представители на бизнеса.

 

Другият трик при проверки е нелегалният работник да каже името на редовно зает, който в момента не е на смяна, тъй като инспекторите нямат право да им искат документи за самоличност, а само могат да проверят дали лице с тези три имена е законно наето на трудов договор.

Изчислено е, че злоупотребите с така наречената „френска безработица“ възлизат на милиони левове. От бизнеса предлагат при получаване на помощи от чужбина хората, които ги вземат да трябва да се подписват поне 3-4 пъти седмично в Бюрото по труда, както работещите са длъжни да се явяват всеки ден на трудовото си място, като по този начин злоупотребите според тях ще станат значително по-непривлекателни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново жестоко убийство в София! Ликвидираха страховит криминален герой
Next: Тежък удар! Сбогуваме се с емблематичната водеща Гала и предаването й?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.