Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бизнесмен: Не искат да работят! Стоят вкъщи и получават по 1800 чисто без нищо да правят
  • Новини

Бизнесмен: Не искат да работят! Стоят вкъщи и получават по 1800 чисто без нищо да правят

Иван Димитров Пешев декември 14, 2023
sdgkdfghkfdlkhgflhgjhg.png

В последните месеци работодатели осветлиха за нова измама с обезщетения за безработица.

Изчислено е, че злоупотребите с така наречената „френска безработица“ възлизат на милиони левове в някои райони у нас.

Според Асоциацията на индустриалния капитал този вариант на бюджета не насърчава трудовия принос, а „сивия сектор и леженето на дивана“.

Схемата е следната: Българи заминават за една седмица във Франция или Исппания организирано с автобус. Назначават се там на минимална заплата в някоя компания.

 

След това им се прекратяват трудовите взаимоотношения и получават документ– европейски формуляр, който им дава право да получават обезщетение в друга страна, която задължително трябва да е член на ЕС.

 

Връщат се в България, регистрират се в бюрата по труда и получават обезщетение на база на последното си възнаграждение. Минималната заплата във Франция се равнява на максималното обезщетение за безработица в България.

 

И така тези хора получават в рамките на три – шест, до 12 месеца обезщетение, което за тази година е 1800 лева, а за следващата ще бъде 2250 лева. Получават пари, лежейки на дивана, но източвайки социалните фондове. Такива явления е доказоно, че има в областие Кюстендил, Смолян, Благоевград и Кърджали.

Този тарикатлък е станал модерен от няколко години. Преди е бил „английска безработица“, докато Великобритания беше в ЕС, казват работодатели от Пиринско, които срещат все по-големи трудности в намирането на работна ръка.

„Не трудно, а почти невъзможно е да намерим работници. Не искат да работят за 1000 лв., след като си стоят вкъщи и получават по 1800 чисто. Много хора в Гоцеделчевско са минали поне по два пъти този цикъл от Франция до нашата трудова борса и обратно, след като им изтече срокът за получаване на обезщетение.

 

Даже има и такива, които въобще не стигат до Франция, а им оформят по някаква измамна схема документи. Това е от години“, коментира за 24 часа Ирена Велковска, собственик на шивашка фабрика в с. Корница.

Казва, че тези, които все пак реално ходят да работят за кратко в чужбина, са си в правото тук да получат максималните обезщетения за безработица, защото такова е европейското законодателство и директивите, които и ние сме подписали, без да сме се сетили, че това е несправедливо и източва социалните фондове.

„От години алармираме, че нещо трябва да се промени, защото така се източват социалните системи

От Асоциацията на индустриалния капитал смятат, че по-бързата мярка е завишаване на контрола в България по отпускането на обещетенията, особено в бюрата по труда, които са длъжни да намерят работа на безработните лица.

„Ако лицето откаже предложената му работа, законът казва, че трябва да бъде прекратено обезщетението му за безработица“, каза Добрин Иванов, изп. директор на АИКБ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цунами от щастие ще преобърне живота на ПЕТ зодии на 180 градуса до дни
Next: Тъжна вест: Почина популярно име в българския футбол

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.