Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бизнесмен: Няма готвачи за 1500 лв. заплата – само чатове и интриги
  • Новини

Бизнесмен: Няма готвачи за 1500 лв. заплата – само чатове и интриги

Иван Димитров Пешев април 9, 2023
gtovaviasviaskvasv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

2 часа във Фейса, 2 часа интриги, 1 час кафе и хапване, 3 часа имитация, че правим нещо и плюене по работодателя. Така се разпределя работното време у нас.

Къде е тая безработица, че не мога да намеря ни готвачи, ни сервитьори, ни шофьори, ни чистачки. Защо държавата не праща безработните на курсове по конкретни професии, вместо да плаща помощи, избухна във Фейсбук бизнесменът Себахтин Исмаил.

Той е напълнил страницата си в социалната мрежа с обяви за вакантни позиции в хотелски комплекс и транспортна фирма. „Плащам на готвачи 1500 лв., на сервитьорите – 1000 плюс бонуси, 2000 лв. е заплатата на шофьор. Няма хора“, коментира пред „Марица“ Исмаил.

„Дори на административните длъжности идват неподготвени и неграмотни хора, чийто работен ден минава в чата. Младите хора не умеят да контактуват, липсва им възпитание и какъвто и да е етикет“, жалва се още предприемачът.

Той е категоричен, че заплатите тук не са по-ниски, отколкото в Германия например, тъй като у нас се работи значително по-малко. „Не мога да накарам рецепционист да бъде и сервитьор, въпреки че на рецепцията има 1 час работа и не се уплътнява 8-часов работен ден. В Германия за 8 часа ще съвместява още поне две длъжности“, допълва той.

„За да промени отношението на нашенците към служебните задължения, държавата трябва да спре да хрантути неработещите и да разреши вноса на кадри от чужбина. Ако това стане, родните готвачи ще разберат, че един техен колега от Турция може да върши работата на 3-4-ма в кухнята“, казва още той.

Много са обявените работни места в Бюрото по труда в региона в ресторантьорството, както и други сектори, които от дълго време са незаети. На места, като например новоокритите производства, има голямо текучество, което се дължи на факта, че наетите не се справят с работата, въпреки преминатото обучение, коментираха посредници.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Привилегията човек да остарее е от дар Бога. Да остарееш с достойнство – от нас
Next: Рачков беше водещ на партито, когато Мария изскочи зад него, той се сконфузи и ето какво каза

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.