Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бизнесмен от Турция: Не продавайте на двойни цени на българите в Одрин, каза по колко харчим на пазаруване
  • Новини

Бизнесмен от Турция: Не продавайте на двойни цени на българите в Одрин, каза по колко харчим на пазаруване

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
dwqfsdgsgdfgsdfgsdf.png

Кемал Чингьоз оглавява Камарата на занаятчиите и търговците в Одрин.

Той призова местните търговци да не злоупотребяват с желанието на българите да пазаруват там като надуват цените двойно. Той е категоричен, че нашенците имат огромен принос за регионалната икономика.

Да, търговците трябва да отразят вдигането на цените, но без да злоупотребяват, предупреждава той

Защото, ако българите решат да се насочат към друг град, няма да може да се направи нищо. Той обясни това пред Кюмхюриет. Според него разликата в курса на лирата е причина №1 за огромния наплив към пазарите.

Поводът за притеснението му са данните, че все повече българи избират да пропуснат Одрин и да отидат на покупки в Люлебургаз и Къркларели, където цените са по-ниски. Това подсказва, че е възможно в Одрин да се спекулира с цените.

Статистиката сочи, че българите са отговорни за 80% от търговията на сладко в Одрин

Други неща, които се купуват в големи количества са козметика и продукти за почистване. Българите оставят по едни 1000-1500 лева на едно пазаруване, според приблизителните данни. Все още Одрин държи интереса на българите и не трябва да го губи.

„Голяма е отговорността за това на търговците. Те трябва да действат разумно, особено с цените. Не трябва да ги надуват много“, каза той.

„Но ние трябва да ценим интереса на клиентите от България и те да бъдат доволни. Търговците не трябва да надуват цените, ако искаме българите да идват всяка седмица за пазар в Одрин. Те са важни клиенти, не трябва да допуснем да ги изгубим“

Берат Каплан има магазин за сладкиши и казва, че бумът на бизнеса му е изцяло от чуждестранни купувачи. Без тях няма да има бизнес, едва 2-3-ма от 10 пазаруващи са местни.

През уикенда на 9 и 10 септември над 32 хиляди българи са отишли в Одрин през Капъкуле сочат данните на митниците. В същото време гръцките посетители са няколко пъти по-малко – около 8 хиляди. Така че наистина българите са в основата на всичко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна промяна за всички ученици, родители скочиха срещу решението
Next: Важно! Тази заплата скача със 100 лева, вижте кои са късметлиите

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.