Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бизнесмен от Турция: Не продавайте на двойни цени на българите в Одрин, каза по колко харчим на пазаруване
  • Новини

Бизнесмен от Турция: Не продавайте на двойни цени на българите в Одрин, каза по колко харчим на пазаруване

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
dwqfsdgsgdfgsdfgsdf.png

Кемал Чингьоз оглавява Камарата на занаятчиите и търговците в Одрин.

Той призова местните търговци да не злоупотребяват с желанието на българите да пазаруват там като надуват цените двойно. Той е категоричен, че нашенците имат огромен принос за регионалната икономика.

Да, търговците трябва да отразят вдигането на цените, но без да злоупотребяват, предупреждава той

Защото, ако българите решат да се насочат към друг град, няма да може да се направи нищо. Той обясни това пред Кюмхюриет. Според него разликата в курса на лирата е причина №1 за огромния наплив към пазарите.

Поводът за притеснението му са данните, че все повече българи избират да пропуснат Одрин и да отидат на покупки в Люлебургаз и Къркларели, където цените са по-ниски. Това подсказва, че е възможно в Одрин да се спекулира с цените.

Статистиката сочи, че българите са отговорни за 80% от търговията на сладко в Одрин

Други неща, които се купуват в големи количества са козметика и продукти за почистване. Българите оставят по едни 1000-1500 лева на едно пазаруване, според приблизителните данни. Все още Одрин държи интереса на българите и не трябва да го губи.

„Голяма е отговорността за това на търговците. Те трябва да действат разумно, особено с цените. Не трябва да ги надуват много“, каза той.

„Но ние трябва да ценим интереса на клиентите от България и те да бъдат доволни. Търговците не трябва да надуват цените, ако искаме българите да идват всяка седмица за пазар в Одрин. Те са важни клиенти, не трябва да допуснем да ги изгубим“

Берат Каплан има магазин за сладкиши и казва, че бумът на бизнеса му е изцяло от чуждестранни купувачи. Без тях няма да има бизнес, едва 2-3-ма от 10 пазаруващи са местни.

През уикенда на 9 и 10 септември над 32 хиляди българи са отишли в Одрин през Капъкуле сочат данните на митниците. В същото време гръцките посетители са няколко пъти по-малко – около 8 хиляди. Така че наистина българите са в основата на всичко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна промяна за всички ученици, родители скочиха срещу решението
Next: Важно! Тази заплата скача със 100 лева, вижте кои са късметлиите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.