Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бизнесмен: Това ще убие летния сезон у нас
  • Новини

Бизнесмен: Това ще убие летния сезон у нас

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
sdfvsfdbfgkbfdgkbkgf.png

Опасения за скъсяване на летния сезон и тенденциозно отношение на концесионера на Летище Бургас помрачават очакванията за новия летен сезон по Южното Черноморие. Хотелиерите и местните власти изразяват съмнения за изкуствено пренасочване на пътници към Летище Варна.

Недоволството нараства и заради затварянето на Летище Бургас за ремонт до края на март. Това ще бъде пиронът, който ще закопае сезона, каза бред БНР хотелиерът и бизнесмен Веселин Налбантов от Слънчев бряг, който е и заместник-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.

„Не може на такова близко разстояние да се сложи един концесионер на две конкурентни летища“, категоричен е той.

„При нас сезонът става все по-къс и по-къс поради това, че няма полети. И лятото няма, и зиме. Има само чартъри. Започвахме от април и свършвахме в края на октомври. Сега отваряме юни, още в края на август няма кой да лети“, пояснява Налбантов. По думите му, в туризма трябва да има предвидимост.

„Не може да кацаш във Варна и да идваш в Бургас.“

Оповестеното от концесионера намерение през 2025 г. летището да се затвори за 6 месеца за ремонт на самолетната писта и пълна рехабилитация предизвиква вълна от недоволство.

Кметът на Поморие Иван Алексиев е на мнение, че от страна на концесионера е налице „захаросана презентация, облечена в розово, а насреща – нищо“.

„Би трябвало държавата трябва да се намеси и да предотврати неща, които са негативни за бъдещето на определени региони. Забелязваме такава тенденция на бургаското летище“, подчертава и Георги Тръпков, който има 40-годишен опит в туризма. Според него летището е тръгнало надолу заради смяна на политиката на концесионера.

Кметовете от Югоизточна България излязоха с обща позиция по случая. Те искат преразглеждане на концесионния договор.

Сривът за три години е от 3 600 000 пътници до 1 800 000 през 2023 г., отбелязва Иван Алексиев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къде са 530 лева пенсия от 1 юли, изригна Мика Зайкова
Next: Всички с Revolut да четат, тече измама, точат сметки от платформата

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.