Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Билалов разцепи ефира с това, което каза в Стани богат
  • Новини

Билалов разцепи ефира с това, което каза в Стани богат

Иван Димитров Пешев март 31, 2023
sidkasdoaslyasky.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Водещият на „Стани богат“ Михаил Билалов за пореден път прояви самоирония. Тази вечер той започна предаването за знания със следните думи:

„Здравейте, дами и господа. Честит рожден ден на гениалния Винсент Ван Гог! Знаете ли какво е общото между него и мен? Ушите! И за неговото и за моите се носят легенди. Неговото липсва“, каза той с усмивка.

 

След това посрещна на стола на богатството лекарката Далал ал Заяд, която стартира вчера участието си, отговаряйки на първите шест въпроса, за последния от които ползва жокер „50:50“.

„Добър вечер, красива докторке? Ти си онколог, полусирийка, полубългарка и майка на Емо, който те записа против волята ти тук, и който е излъгал почти всичко за това какво майка му прави и какво не“, каза Билалов при стартирането на играта й днес.

„В кой филм Ал Пачино произнася репликата „Кажете здрасти на малкия ми приятел“? – „Белязаният“, „Шофьор на такси“, „Бъгси“ или „Десперадо“, попита я водещият, а тя помоли за помощ от публиката. Зрителите я насочиха към отговор „А“, тя се довери и това се оказа вярно.

Преди въпрос №8 тя заключи 2000 лева като втора сигурна сума. Той бе следният: „Къде активно се използва мобилно приложение, с което хората проверяват дали са роднини с човека, с когото се срещат?“

 

Опциите бяха Индонезия, Канада, Исландия и Румъния. Тя използва и последния си жокер „Обади се на приятел“. От студиото се свързаха с колегата й Омар Албаяти, той й каза Исландия и това се оказа верен отговор.

Питането за 3000  бе: „Кой обект не е в списъка на новите седем чудеса на света, съставен чрез гласуване в цял свят, и публикуван през 2007 г.?“ Възможностите тук бяха Мачу Пикчу в Перу, Колизеумът в Рим, Акрополът в Атина и Великата китайска стена.

Докторката се спря на последния вариант и той се оказа верен, което я прати на въпрос за 5000 лева.Преди да го зададе Билалов размени няколко думи със сина на участничката, който разкри, че се е разбрал с майка си да вземе 35 процента от спечелената сума.

„Реклами за какъв продукт пише един от класиците на южноамериканската литература Хорхе Луис Борхес?“ бе въпросът за 5000 лева, а отговорите бяха Автомобили, Недвижими имоти, Лекарства и Кисело мляко. Тя маркира отговор „А“, но се оказа D и така си тръгна с 2000 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След скандалите: Миро си взе обратно колите от Мария
Next: 10 архаични думи, чието значение вашите деца вероятно не знаят

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.