Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Билалов разцепи ефира с това, което каза в Стани богат
  • Новини

Билалов разцепи ефира с това, което каза в Стани богат

Иван Димитров Пешев март 31, 2023
sidkasdoaslyasky.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Водещият на „Стани богат“ Михаил Билалов за пореден път прояви самоирония. Тази вечер той започна предаването за знания със следните думи:

„Здравейте, дами и господа. Честит рожден ден на гениалния Винсент Ван Гог! Знаете ли какво е общото между него и мен? Ушите! И за неговото и за моите се носят легенди. Неговото липсва“, каза той с усмивка.

 

След това посрещна на стола на богатството лекарката Далал ал Заяд, която стартира вчера участието си, отговаряйки на първите шест въпроса, за последния от които ползва жокер „50:50“.

„Добър вечер, красива докторке? Ти си онколог, полусирийка, полубългарка и майка на Емо, който те записа против волята ти тук, и който е излъгал почти всичко за това какво майка му прави и какво не“, каза Билалов при стартирането на играта й днес.

„В кой филм Ал Пачино произнася репликата „Кажете здрасти на малкия ми приятел“? – „Белязаният“, „Шофьор на такси“, „Бъгси“ или „Десперадо“, попита я водещият, а тя помоли за помощ от публиката. Зрителите я насочиха към отговор „А“, тя се довери и това се оказа вярно.

Преди въпрос №8 тя заключи 2000 лева като втора сигурна сума. Той бе следният: „Къде активно се използва мобилно приложение, с което хората проверяват дали са роднини с човека, с когото се срещат?“

 

Опциите бяха Индонезия, Канада, Исландия и Румъния. Тя използва и последния си жокер „Обади се на приятел“. От студиото се свързаха с колегата й Омар Албаяти, той й каза Исландия и това се оказа верен отговор.

Питането за 3000  бе: „Кой обект не е в списъка на новите седем чудеса на света, съставен чрез гласуване в цял свят, и публикуван през 2007 г.?“ Възможностите тук бяха Мачу Пикчу в Перу, Колизеумът в Рим, Акрополът в Атина и Великата китайска стена.

Докторката се спря на последния вариант и той се оказа верен, което я прати на въпрос за 5000 лева.Преди да го зададе Билалов размени няколко думи със сина на участничката, който разкри, че се е разбрал с майка си да вземе 35 процента от спечелената сума.

„Реклами за какъв продукт пише един от класиците на южноамериканската литература Хорхе Луис Борхес?“ бе въпросът за 5000 лева, а отговорите бяха Автомобили, Недвижими имоти, Лекарства и Кисело мляко. Тя маркира отговор „А“, но се оказа D и така си тръгна с 2000 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След скандалите: Миро си взе обратно колите от Мария
Next: 10 архаични думи, чието значение вашите деца вероятно не знаят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.