Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Билалов стана и си тръгна: Писна ми, не мога повече
  • Новини

Билалов стана и си тръгна: Писна ми, не мога повече

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2023
dsalkgsdkgkdfsgkdfkgfd.png

Изключително добра игра в „Стани богат“ направи Стефанка Бънкова. Тя бе представена като търговски представител в международна компания, като има и три издадени книги със стихове и разкази.

Жената мина безпроблемно през първите пет въпроса за сигурна сума от 500 лева, а инерцията й продължи и при следващите.

„Кой художник си спечелва противоречива слава с това, че подарява отрязана част от тялото си на жрица на любовта?“, бе шестото питане, а вариантите, между които тя трябваше да избира, бяха Пол Гоген, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Анди Уорхол и Винсент ван Гог. Участничката още преди да чуе отговорите каза Ван Гог и това беше правилно.

Последва въпрос за 1500 лева: „Откъде получава названието си платоничната любов?“ – Философа Платон, Метала платина, Географското плато или Платото за сервиране. Тук дамата също не срещна затрудения и правилно избра философа Платон.

„Коя е най-старата от изброените азбуки?“, я пита след това водещият Михаил Билалов, а Бънкова избра Финикийска в конкуренцията на Латиница, Кирилица и Гръцка, продължавайки напред в играта.

На следващия въпрос й се наложи да се допита за първи път до жокер. „Колко деца имат Татко Барба и Мама Барба от известната анимация „Барбароните“?“ – 3, 5, 7 или 9. Стефанка се насочи към три, но реши да повика приятелката си Владина от публиката.

Тя призна, че се двоуми между девет и седем. Затова двете се обединиха около отговор С и Билалов ги зарадва, че това е правилно.

След това участничката заключи 5000 лева като втора сигурна сума. Въпросът за нея бе: „Майстори в битката с кое оръжие са били жителите на Балеарските острови, което ги прави ценни съюзници в античността?“ – Меч, Копие, Лък или Прашка.

Жената се насочи към лък, но реши да не рискува и затова се обади на приятелката си Мариана Митева от Париж. За нейно съжаление жокерът не каза нищо в слушалката.

Поради тази причина Бънкова поиска и 50:50, с чиято помощ избра прашка и така продължи напред в играта.

„Кой баскетболист, висок 218 сантиметра, вкарва 38 387 точки за 20 сезона в НБА?“, бе следващият въпрос, а възможните отговори – Уилт Чембърлейн, Карийм Абдул-Джабар, Меджик Джонсън и Майкъл Джордан.

Участничката чистосърдечно призна, че не знае отговора, но посочи интуитивно „Б“ и той се оказа верен. Това предизвика нестандартна реакция в Михаил Билалов. Той първо се хвана за главата, а след това стана и тръгна да си ходи от студиото.

„Не, аз си тръгвам вече! Писна ми. Ей такива интуиции днеска, вече полудях. Не мога повече. Ей така, да дойдат от Бургас да ми дават някакви… Сега ще трябва да давам чек. Идват тука, нищо не знаят, баскетбол за първи път чуват, и шляяяяяп. 10 бона ей така – кош“, каза той с усмивка, пише vihrogon.bg.

Въпросът за 20 000 лева бе „Коя актриса има и британска, и американска Тройна корона?“ – Виола Дейвис, Джесика Ланг, Ингрид Бергман или Хелън Мирън. Тук участничката реши да се откаже, тръгвайки си с 10 000 лева. Извън играта посочи Джесика Ланг, но верният отговор се оказа Хелън Мирън.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полезно! Грешката с климатика, която всички правят прeз зимата
Next: Ние сами си унищожаваме бъбреците: 10 навици, които трябва да забравим завинаги

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.