Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Билкарят Катя Иванова: Нещо страшно става. Аз съм уплашена, изумена.
  • Новини

Билкарят Катя Иванова: Нещо страшно става. Аз съм уплашена, изумена.

Иван Димитров Пешев януари 27, 2023
bilskdaoskdas.png

– Г-жо Иванова, от кога се занимавате с билкарство?

– От 1984 г. досега се занимавам само с билколечение. През 1968 г. завърших медицинското училище „Йорданка Филаретова“ в София за помощник-фармацевт. След това завърших във Варна медицински колеж, пак за помощник-фармацевт. После учих в Медицинска академия.

54 г. работя като фармацевт. Най-напред в болнична аптека в Горна Оряховица, след това 14 г. в друга аптека в града, от 1984 до 1999 г. бях управител на билковата аптека, сега се води дрогерия. Всички фармацевти учат билколечение, фитотерапия.

– Вярна ли е приказката, че за всяка болка има билка?

Не изпускай тези оферти:

– Разбира се, повече от вярно е. Няма болест, за която да няма билки или билков състав. Но искам нещо да подчертая и е много важно да го знаят хората, защото има едно негативно мислене – хората са против лечението в болниците и всички са се насочили към билколечение.

Там, където е нужна операция, тя трябва да се направи. Там, където е нужен антибиотик, трябва да се взема. Не може билките да заменят нито операцията, нито антибиотика – това е много важно. Хората, като дойдат, мислят, че мога всичко да излекувам само с билки. Не може, няма как да стане. Билките са в помощ на официалната медицина и който лекар е достатъчно разумен, към своето лечение може да каже – може да си допълните лечението и с билки.

– С какви заболявания най-често идват при вас хората?

– Почти всеки трети човек влиза в дрогерията с последна надежда, защото или вкъщи имат болен, или техен роднина, или те са болните от някое туморно заболяване. Нещо страшно става. Аз съм уплашена, изумена.

– Откога забелязвате тази страшна тенденция?

– На ден между 10 и 15 човека минимум идват, които са болни от някое от сериозните заболявания. Броят на злокачествените туморни заболявания страшно много се увеличи. От доста години го забелязвам, но такова чудо като от 3-4 години не е било никога.

– Според вас на какво се дължи това – на храната или на начина на живот?

– Мисля, че на първо място е стресът. В момента не само българите, но и целият свят е подложен на невероятен стрес. Имам пациенти от абсолютно всички държави. Денонощно ми звънят телефоните заради часовата разлика, хората търсят помощ.

От Канада, от Флорида, от други щати на САЩ, от Израел. Помогнах на едно дете от Израел, което имаше много сериозен астматичен бронхит. Няколко години то пие от моя детски гръден чай и сега е само с лек бронхит, свързан с времето в определени сезони на годината. В България няма селище, от което да нямам пациенти. Най-много напоследък имам от Германия, Нидерландия и Англия. Правя над 140 вида билкови състави.

– Има ли вредни билки?

– Всяка билка може да бъде вредна, с негативни последици. Тъй както има дози в лекарственото лечение, така има и при билките. Има една важна максима: „Дозата определя лечението“. Има няколко вида билки – има точно отровни билки, силно действащи и трапезни. Това, че са отровни, не значи, че не могат да се използват. Те се използват в определена доза.

– Има ли билки, помагащи при COVID-19?

– Почти всички пациенти, които са изкарали COVID, независимо в каква степен, развиват белодробна недостатъчност или кашлица и бронхити. Аз направих билкови състави. Обикновеният гръден чай е за кашлица и бронхит, но има специализиран за астматичен бронхит. Много пациенти пострадаха от астма точно след COVID. Има и пречистващ белодробен чай – като рових стари списания от преди 40 г., намерих една простичка, обикновена рецепта за лечение на белия дроб – съдържа живовляк, маточина и копър. Действието му е огромно. Страшно много добра работа върши. Тези белодробни чайове спасиха много хора, прекарали COVID.

– Според вас COVID изкуствено създадена болест ли е или се появи сама от природата?

– Че беше изкуствено създадена с определена цел, вече всички знаят. Никой не може да повярва в обратното. И природата, и ние пострадахме.

– Вие ли приготвяте билките, които продавате, или давате рецепти за приготвяне?

– Аз ги приготвям и при мен могат да се купят, тъй като съм фармацевт и имам право. Имаше един период, когато имахме много големи спорове с Министерство на здравеопазването – дали имаме право да ги правим или не. За какво съм ги завършила тези институти и колежи, като няма да мога? Правя ги в дрогерията.

– Какво ще препоръчате при респираторни проблеми сега през есента?

– При първи симптоми на кашлица веднага да се приема гръден чай. Аз давам много подробни обяснения и може би това най-много ме изморява. Много голямо внимание обръщам на начина на приемане, обяснявам подробно всичко. При първи симптоми на хрема и при възрастни, и при деца, има хубави природни средства на базата на меда – прополисов разтвор, специален за нос за деца и за възрастни, който е на водна основа. Има спиртни разтвори за пиене – за укрепване на имунитета. Има абсолютно всичко в момента, което е нужно за един пациент.

– Има ли билки за неврологични заболявания?

– Има много видове за успокояване – под формата на капсули, на чай. За други нервни проблеми – също.

– А за злокачествени туморни образувания?

– Има билка, която се казва котешки нокът. Тя расте само в Перу и представлява лиана между 4 и 20 метра. Използва се екстракт от кората на тази лиана. В почти всяка държава се приготвя котешки нокът с различно наименование – има американско производство и английско. От тази билка има и българско производство – като капсули, тинктура, таблетки, комбинирани с някои минерали. При мен има 10-15 вида котешки нокът. Не мога да кажа, че 100% мога да помогна, защото зависи от много работи – на колко години е пациентът, в какво състояние е, но най-важното е, че поне 5-6 години удължавам техния живот. Имах един случай, който няма да забравя и все още ме просълзява – преди 4-5 години дойде един нисичък, възрастен човек и каза: „Моля ви, помогнете ми да задържа моята жена още няколко години край мен“. Тя беше с тежко туморно заболяване, оперирана. 4 години и половина успях да я запазя. Преди 2-3 седмици този човек дойде и каза: „Дойдох да ви благодаря. Моята жена почина, но 4,5 години тя беше до мен“.

– Вие сте на 75 години, тежат ли ви вече хорските болки?

– Преди няколко години бях решила да спирам работа, защото много ми е дълъг стажът – 54 г. Една вечер, преди да затворя, си казах: „Повече няма да работя“. В това време пред аптеката спря такси. Слезе млад мъж, около 35-годишен, с навито нещо на руло в ръката. Отворих и видях епикризата – рак на стомаха. Така както бях уморена, станах и му направих билков състав. Подадох му го, той буквално го прегърна като бебе, стигна до вратата, обърна се и каза притеснено: „Аз забравих да ви благодаря“. Таксито го чакаше отвън, той се качи и замина. Като че ли някаква песен дочух в ушите си с това „Благодаря“. Казах си: „Само заради такива хора трябва да продължа да работя“. И продължих.

– Вашият прадядо Начо Начев също е бил билкар. Какво ще разкажете за него?

– Той е бил и чакръкчия – оправял е изкълчено. Прабаба ми Василка варяла и правила мехлеми за мазане, чайове за лекуване. Моята баба е едно от децата им. Тя казваше, че над 130 вида смеси е правил. Той е починал 1925 г., аз съм родена 1947 г. и дотогава нищо не е останало от неговите рецепти. Моите рецепти за билкови смеси, които правя, са вече над 145 вида. За някои са ми помагали самите пациенти. Много пациенти са ми носили стари книги. Аз съм се ровила и превеждала от чуждестранна литература. За едно заболяване може да има няколко вида билкови смеси. Аз усещам кой от видовете е подходящ за дадения човек. Наизуст нищо не правя – гледам епикризи. Имам 11 билкови книги, които отдавна са изкупени.

– Говори се, че заради слънцето и почвата в България билките имат много биологично активни вещества и дори Хитлер е изпращал хора да му носят билки от тук. Толкова ли са добри свойствата на българските билки?

– Вярно е. Трябва да кажа, че подобни билки има и в Турция, в Гърция, в Македония, в Сърбия, но в България са най-много. Досега е установено действието на около 700 билки, а в България има около 3600 – смятайте още колко много има да се доказват билки. Старите българи са знаели много повече, но за много по-малък брой билки. Аз боравя сигурно с над 4000 билки. Напоследък имаме и много внос. Ние изнасяме много в чужбина, но и получаваме много внос. Стана обмен в билколечението в световен мащаб. В някои райони има едни билки, в други райони – други. Не може да се лекува само с един вид. Навремето бабиното лечение е било с 20-25 вида билки.

– Откъде идва силата на българските билки?

– Неслучайно казват, че България е Божия страна, неслучайно създадена и може всички други държави да загинат, но България ще остане. Неслучайно е казано това. Неслучайно чужденци купуват земи в България. Моята внучка е омъжена за англичанин и той иска да дойдат да живеят тук. Той, чужденецът, който е живял и във Франция, казва: „От България по-хубава страна няма, тя е невероятна, тук е прекрасно“.

– А има ли билки против злобата и завистта?

– Билки против злоба и завист няма. Злобата идва от тази неравнопоставеност на живота на хората.

– Ще предадете ли на някого знанията си?

– Помагам на студенти и ги обучавам, те са от Медицинския университет в Плевен, фармация. Тази година 25 човека идваха.

Министерство на здравеопазването направи голяма глупост преди време, като разреши дрогерии да се отварят от здравни работници – медицински сестри, фелдшери, акушерки, лекари. Никой от тях не изучава билки и билколечение, само фармацевтите изучават. В Търново има 10 дрогерии, в София сигурно има над 100. Защо софиянци идват при мен? Днес 10 колета съм изпратила само за София. Дрогерията не е магазин за пасти за зъби, четки и някои готови билкови продукти, аз също имам много готови продукти на фирми, но аз знам какво продавам, а те не знаят. В България дрогерии имат само няколко фармацевти като мен. Всичко останало са медицински сестри, лаборанти и др. Дрогерия в превод означава билкова аптека, а под дрогерия хората разбират нещо като кинкалерия.
Това е тя:

Катя Иванова е билкар, търсен от цял свят. Автор е на 11 книги за фитотерапия. Прави над 140 билкови рецепти, но казва, че само за човешката злоба и завист цяр няма. 75-годишната фармацевтка споделя, че e наследила любовта си към лечебните растения от своя прадядо Начо Начев – прочут чакръкчия и знахар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той просто помогна на възрастната дама. И представа нямаше какво ще се случи до вечерта!
Next: Работник потроши с багер хотел след като не му платиха цялата заплата

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.