Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Билкарят Кольо Трапезанов: Хумата и ябълковият оцет са лек за много болести
  • Новини

Билкарят Кольо Трапезанов: Хумата и ябълковият оцет са лек за много болести

Иван Димитров Пешев март 18, 2024
sadvadsfvssdfbvgfbfgbgf.png

„За мен най-добре говорят годините ми – на 88 години съм и все още жизнен и здрав. Когато не се чувствам добре, търся помощ от природата. Освен това не ползвам очила – зрението ми е като на 20-годишен младеж.

 

От ранните си младежки години се интересувам как да водим природосъобразен живот и с кои природни методи може да си помогнем, когато се разболеем. Природата се е погрижила да ни даде всичко, от което имаме нужда, за да сме здрави“, казва опитният лечител.

Напоследък все повече хора искат да се лекуват с билки и природни средства. Ето полезното интервю на билкаря, специално за в. „ШОУ“.

– Г-н Трапезанов, каква е вашата рецепта за дълъг живот в здраве?

– Най-важното за мен, което ми дава здраве и сила, са дихателните упражнения. Дишаме, обикновено, с една трета от белия дроб, а останалите две трети са резерва. А с дихателните упражнения включваме и този резерв в полза на здравето.

Това осъзнато дишане се прави с определен ритъм – вдишване, издишване, пауза – до числото 7: седем секунди вдишвам, седем секунди задържам, за да може кислородът да навлезе в кръвта, седем секунди издишвам и още толкова правя паузата. Повтарям това упражнение 60 пъти, т.е. 20 минути.

Освен това използвам и още едно дихателно упражнение, което е много полезно за всички хора на моята възраст – носовото дишане.

Притискам последователно всяка ноздра и издишвам с другата. Това е най-добрият начин за подобряване на мозъчното кръвообращение. 75% от болестите могат да се излекуват с дихателни упражнения.

Прилагам и едно най-обикновено пляскане с ръце по метода на Пайда Ладжин. Потупванията се извършват върху ставите, горната част на ръцете, главата и раменете, докато кожата се зачерви.

Правят се заедно с това протягания, разтягания, за да може енергията да се движи свободно по нейните пътища, наречени меридиани. След като енергията започне да се движи правилно, това означава, че болестта е премахната.

– Използвате хумата при лечението на много заболявания. Разкажете ни за лечебните й свойства?

– Да, хумата помага при много болести. Може да се използва външно – във вид на лапи (компреси) при счупвания, при рани, при ставни болести, разширени вени, шипове. Нашите прадеди са я използвали от незапомнени времена.

Зелената хума е най-качествена и е полезна с това, че извлича всички токсини и зарази от тялото. Подсилва имунната система, съединява се с вируси и бактерии и ги извлича от организма.

Хумата връща зрението – помогнал съм на много хора, които сега четат без очила. Най-добър ефект се постига, когато хумата се прилага външно и вътрешно.

Освен радий в нея се съдържат и много минерали и микроелементи като калций, магнезий, желязо, калий, силиций и много други. Когато влиза в контакт с токсини или тежки метали и бактерии,

извлича ги от тялото и зарежда организма със съдържащите се в нея полезни вещества. Жените могат да си правят маски на лицето с нея – прави кожата гладка, млада и заличава бръчките. Освен това хумата е най-добрата паста за зъби, лекува и пародонтозата.

Най-важното при лечението с хума е тя да се взема от екологично чисти източници. Трябва да се знае от какво място е взета. Разбира се, може да си закупите и хума от аптеката.

Но аз искам да предпазя хората от това да дават излишни пари, когато може да си ги спестят. Аз живея в Стара Загора и близо до града ни, в село Козарево, има такава чиста и незамърсена от нас хората хума.

– Как се използва по-точно хумата за компреси и за вътрешен прием?

– За компресите хумата се разтваря във вода или домашно приготвен ябълков оцет, за да се получи гъста каша. Оставете хумата, преди да приготвите кашата, на слънце да престои три дни.

След това я счукайте в дървено хаванче задължително – в никакъв случай не използвайте железни или пластмасови съдове. Нанася се върху болното място на слой с дебелина около два сантиметра. Отгоре се покрива с марля и се прикрепя с лейкопласт.

Сменя се на всеки два часа, като марлята със старата хума се изхвърля и се приготвя нов компрес, тъй като в стария са се просмукали отровите и токсините. Лечението продължава до пълно оздравяване. Лекувал съм по този начин дори и счупен крак, косопад…

За вътрешен прием се иска малко повече подготовка, преди да се започне лечението. Разтворете една малка лъжичка хума в половин чаша хладка вода и оставете да се утаи.

Отпийте няколко глътки и изчакайте, за да се убедите, че няма да предизвика неприятни реакции от страна на стомаха.

Ако всичко е наред, разбъркайте хумата и изпийте течността. В началото използвайте по-малки количества и постепенно увеличавайте дозата. Пийте по три пъти на ден, преди ядене. За да има ефект, използвайте я поне една-две седмици.

Помага при язви, колити, глисти, при анемия, при липса на нужните минерали в организма. Лекува подагра, захарна болест също и атеросклероза.

– Имате и рецепта за отказване от цигарите…

– Това всъщност е рецепта на известния руски академик проф. Виктор Востоков. Помогнал съм поне на 100 човека да откажат с нея цигарите. И днес ми се обади един таксиметров шофьор от София, за да ми благодари, че съм му помогнал да остави цигарите – пушел ги е повече от 30 години. Тайната е в билката, която се използва – мащерка.

От сухата билка си правите цигари и пушите само тях. След не повече от месец ще забравите за тютюна. Освен че е много ароматна билка и „цигарите” са приятни за пушене, мащерката с голяма сила изчиства белите дробове от натрупаните в тях катрани.

Има и още един начин за отказване на цигарите с билката блатен аир. Това е билка, която пречиства тялото: взимат се коренчета на билката два пъти дневно (три пъти, ако пушите 2 или повече кутии дневно), в момент когато ви се припуши.

Смучете коренчето и го дъвчете около 10 минути, след което го изплювате. В устата ви ще остане горчив вкус и няма да ви се пуши известно време. Важно е след това да не пиете вода, за да не отмиете горчивия вкус.

Когато ви се припуши – пушете, но взимайте по едно коренче 2-3 пъти дневно. Така отново пушенето се разрежда. Тази рецепта е на Мария Требен – шведска лечителка, известна в цял свят.

– Коя от българските билки е на най-голяма почит при вас?

– Всяка българска билка си има своите ползи и трябва да намира място в дома ни. Но сте права, че освен мащерката има и още една билка, която за мен е много специална – глухарчето. Уникална е с това, че всички нейни части са лечебни – както цветчетата, така и корените, листата и стъблото.

Може да си я правите на салата, когато е прясно набрана, а изсушената добавяйте към ястията като подправка, правете си настойки, чайове, спиртни извлеци. Глухарчето притежава такава сила, че лекува дори и рак.

Корените и листата се използват за подобряване на храносмилането, при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур, колит, първите симптоми на хемороиди, запек, жълтеница.

Ако имате запек или високо кръвно, направете си чай от цвета от глухарчето и пийте по 1 супена лъжица от запарката 3-4 пъти на ден. А корените и листата свалят холестерола. В една билка – цяла аптека!

Но преди да посегнем към билките, трябва да знаем кой от органите ни има проблем. Затова правя диагностика по състоянието на точките по ходилото – там, където има проблем, точката е болезнена, подута и възпалена. Върху ходилото са проектирани всички органи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Отиде си рок легенда с хиляди фенове в България
Next: Важно съобщение за всички със сметка в Револют

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.