Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Биляна Гавазова бременна с второ? Водещата напуснала заради второ бебе
  • Новини

Биляна Гавазова бременна с второ? Водещата напуснала заради второ бебе

Иван Димитров Пешев април 2, 2022
bbiqblqlnlanan.jpeg

Бременност е сред причините Биляна Гавазова да напусне Би Ти Ви след 11 години стаж там, коментират нейни близки. 41-годишната журналистка обяви, че се оттегля доброволно от медията след като в продължение на 3 седмици подозрително отсъстваше от екрана.

Първо бе в предварително уговорен отпуск, после със семейството й изкараха Ковид, а тъкмо когато се очакваше да се върне в сутрешния блок, от телевизията разкриха, че Гавазова вече няма да е част от екипа.

Няколко дни по-късно самата тя направи изявление в социалните си мрежи. „Обичам и Благодаря! Това са думите, които искам да споделя най-силно с вас в този момент….

Благодаря за подкрепата, за грижата, за търпението в изминалите дни. И затова, че ме наричахте “добър човек”…Дано е така!

Обичам семейството си. Обичам изгревите…. и ценя всеки един ден от изминалите над 11 години в БТВ! В края на една глава се сетих за “началото” на тази доста вълнуваща история. За хората, които първи повярваха в мен и ми подадоха ръка. Колко важно е да получиш ШАНС, ВЪЗМОЖНОСТ и ДОВЕРИЕ…

Учих се от най-добрите. И пак ще кажа Благодаря! Обичам истината, затова ще бъда честна с вас… Тръгвам си сама и по собствено желание от “Тази сутрин”. Решението ми не беше лесно и не е емоционално…..

Причините?! Имам нужда от промяна, от нови хоризонти и от още изгреви, които да ме вдъхновяват за НОВОТО… Важно е човек да работи с цялото си сърце и от сърце, защото журналистиката е свобода и призвание. Вярвам в това! В тези над 4000 дни и над 96 360 часа в нюзрума на БТВ създадох приятелства, натрупах чудесни спомени и научих своите малки уроци. Благодаря за всяка секунда ефирно време и за шанса да бъда полезна с моето второ дете, рубриката “Чети етикета”.

Продължавам да следвам своя собствен път! Пожелавам успех на целия екип на БТВ и на “Тази сутрин” по БТВ. Златимир Йочев, вярвам в теб!“, написа Биляна.

Нейни колеги и приятели намекнаха обаче, че всъщност й предстоят щастливи моменти след драматична професионална рокада, а именно, че ще стане майка за втори път. Години наред тя имаше негласна забрана да ражда, за която Гавазова разкри в предаването „Търси се”. „Практически е невъзможно да забременея в момента. Взела съм съответните мерки”, сподели откровено тогава Биляна, попитана дали с мъжа й Теодор работят за още едно бебе, пише “Ретро”.

Причина за ембаргото, което било наложено на Гавазова от началниците й, били честите отсъствия и неспособността да се справя с възложената й работа. Понеже Биляна съчетавала работата с грижите около сина си и въртенето на домакинството, често изнемогвала и се появявала в медията тотално изтощена. Шефовете гледали да щадят журналистката, но колетите й протестирали, че също имали деца и не се ползвали с такива привилегии.

Често срещано е в договорите на тв водещите дори да има клаузи, които им забраняват да излизат в майчинство за определен период. Гавазова е вече на 41 години и няма още много време да стане майка повторно. Тя е майка на един син Александър, който ще навърши 7 години през идния май и наесен ще е първолак. Той е плoд на любовта й с нейния партньор – бизнесменът Тодор Христов, с когото се венчаха тайно миналата година след дълги години съвместен живот на семейни начала. Веднага след като напусна Би Ти Ви двамата с него заминаха на романтична почивка в Барселона.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям пожар бушува в Бургас, силният вятър разпространява със страшна сила
Next: Милен Велчев: Путин не може да си позволи да спре газта

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.