Голяма част от българите съзнателно търсят и купуват фалшификати, без да осъзнават рисковете за здравето и живота си. За изминалата година в държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) са внесени фалшифицирани стоки на стойност над 16 млрд. евро, което е лишило от работа над 200 хил. души.
На фона на този тревожен факт, въз основа на който ЕС всяка година губи милиарди евро, се оказва, че голяма част от хората в България са доволни, че купуват фалшификати на известни марки и дори ги търсят напълно съзнателно, без изобщо да наясно с рисковете, които поемат, когато купуват фалшиви продукти.
В това отношение, обаче, България не се различава съществено спрямо останалите страни-членки и проблемът с вноса и търсенето на фалшиви стоки е общоевропейски.
Най-често фалшифицираните стоки, които влизат на българския пазар, са козметика, облекла, обувки и авточасти.
„Една фалшива авточаст може да ви струва живота или най-малкото сериозни наранявания, може да стане причина за автопроизшествие“, обясни пред БГНЕС изпълнителният директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов, който беше потърсен за коментар по темата.
Неоригиналният продукт в много голяма част от случаите е причина за гърмящи или запалващи се батерии на електроуреди. Дори и заместителят да е по-евтин, той не е толкова безопасен и може да доведе до инциденти и наранявания, затова е по-добре човек да инвестира малко повече пари, но в оригинален продукт.
Най-опасни, обаче, са лекарствата. „Има търговия с фалшиви, неоригинални лекарства през интернет, които буквално могат да убият човек и затова с тях трябва много да се внимава“, обясни Николов.
Сред най-фалшифицираните хранителни стоки, които влизат на българския пазар, е зехтинът. Оказва се, че това е световен проблем и не се случва само в България, и макар да няма толкова голяма опасност за здравето, фалшивият продукт все пак нанася икономически вреди.
И ако преди години вносът на фалшив алкохол беше масов, то той сега е много назад в списъка и случаите са много ограничени и спорадични.
Ако се води систематична държавна политика за събиране на данни от болниците относно нараняванията, които са причинени от опасни стоки, от самите производители на оригинални продукти, чиито стоки са били фалшифицирани, както и от митниците, проблемът с желанието на някои потребители да купуват фалшиви стоки, които са по-евтини, спрямо оригиналните, но и с по-ниско качество, опасни за здравето или животозастрашаващи, би могъл да се минимизира.
Когато потребителят пазарува през някой китайски уебсайт и си поръча един такъв неоригинален продукт, то той най-често идва под формата на мостра или на доставка с много ниска стойност, която е освободена от митнически налози, така че много трудно може да се установи такъв перфектен граничен контрол.
Отговорност на потребителите е да са по-запознати с рисковете и да претеглят ползата и риска при закупуването на по-евтини, но по-некачествени продукти, защото фалшивите стоки по правило са по-некачествени.
„Много трудно ще намерите примери, в които един фалшив продукт е с равно или по-добро качество от това на оригиналния“, категоричен е изпълнителният директор на „Активни потребители“.
И въпреки, че голяма част от хората у нас съзнателно търсят и купуват фалшиви стоки, все повече хора, които си дават сметка, че евтиното може да излезе скъпо, съответно и търсенето на фалшиви продукти намалява, макар тенденцията да е бавна и да не може да се каже, че това е масова практика.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: