Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бия тревога, че се готви национално предателство
  • Новини

Бия тревога, че се готви национално предателство

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
rperpepdatelstvo.jpeg

Бия тревога, че се готви национално предателство, което ще нанесе финален удар на българите в Македония!

Зная мили хора, че икономическата криза, кризата в правосъдната система, кризата на доверие към институциите като цяло и липсата на надежда притъпява сетивата ни, но моля ви бъдете на щрек! България е на път да бъде катастрофално осакатена за пореден път от външни сили, които си сътрудничат с безродни управляващи!

Ето защо учени и общественици създаваме Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония.

За нас е недопустимо отстъпление от българската Рамкова позиция. Изтъргуването на историческата истина и правата на сънародниците ни там не само няма да допринесат за сигурността и устойчивостта на региона, а точно обратното – подобни стъпки могат да се окажат още по-голяма заплаха. Историята трябва да се познава, да се анализира и да се използват изводите в моменти като този, за да не бъдат допускани грешките от близкото минало, които доведоха до братоубийствените войни в края на XIX и през XX век на Балканите.

Уважаеми братя и сестри българи,

Призоваваме всеки един от Вас, който не иска да бъде допуснато поредното национално предателство на България, да се присъедини към нас, като неформално, гражданско обединение, което ще държи будна обществеността по този жизненоважен въпрос и ще направи всичко възможно да не допусне национално предателство нито от това, нито от което и да е друго управление!

Инициатори:

Акад. Георги Марков – Българска академия на науките
Проф. Пламен Павлов – Фондация „Васил Левски“
Проф. Ана Кочева – Българска академия на науките
Проф. Казимир Попконстантинов – ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
Проф. Христо Смоленов
Проф. Никола Алтънков – Калифорнийски университет „Санта Барбара“
Проф. Николай Проданов – Русенски университет „Ангел Кънчев“
Проф. Трендафил Митев – Македонски научен институт
Доц. Спас Ташев – Българска академия на науките
Доц. Александър Гребенаров – Македонски научен институт
Андрей Слабаков – режисьор
Цочо Билярски – писател
Христо Димитров – хореограф и продуцент
Искрен Веселинов – Център за демографска политика
Костадин Филипов – журналист
Кристиян Шкварек – председател на Младежки консервативен клуб
Илия Стояновски, Скопие – Сдружение Македонско-Българско приятелство
Димитър Димитров – FLS председател на ИНСИТУТ НА СВОБОДНИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ „ХИСТОРИОН“
Ивайло Шопски – пътуващо читалище
„Бащино огнище“

За контакти – електронна поща: [email protected]

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кеворк размаза Соломон Паси: Докога ще търпим тоя да бълва фекалии и да ругае България?
Next: СВЕТЪТ НАСТРЪХНА: Клането в Буча е било съзнателно

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.