Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Благодарение на тези правила, цветовете на мушкатото ще бъдат по-красиви от всякога след зимата: Рецепта от цветар!
  • Новини

Благодарение на тези правила, цветовете на мушкатото ще бъдат по-красиви от всякога след зимата: Рецепта от цветар!

Иван Димитров Пешев март 24, 2024
casdvsdfbvlkfsdgkbgfknhg.png

Грижи за мушкатото на пролет

В края на февруари и началото на март, когато природата бавно се събужда, е време да събудим спящото мушкато от зимен сън и да ги подготвим за цветния разкош.

Благодарение на тези съвети мушкатото ще ви радва с цялата си красота след зимния сън!

Мушкатото почива няколко месеца през зимата и ако не му осигурим светло и топло място, то няма да има време да се зареди с енергия. В резултат на това то няма да може да се подготви за летния сезон, така че няма да цъфти толкова богато.

Грижи за мушкатото на пролет

В края на февруари и началото на март то постепенно трябва да свикне със слънчевите лъчи, по-често поливане, може и да го подхраните.

Отстранете сухите листа, след това, ако е необходимо, отрежете стъблата с около 10 см.

Можете да оставите здравите резници да се вкоренят в хранителен субстрат на топло и светло място и след няколко седмици ще имате нови растения.

Не е необходимо всяка година да пресаждате мушкатото в прясна почва, достатъчно е да се прави на всеки 2-3 години.

След почистване, отстранете горния слой на почвата на дълбочина около 3-4 см и го заменете с прясна почва. След това полейте добре цветето и го поставете на светло място.

Ако през зимата сте съхранявали мушкатото без пръст, сега то трябва да бъде засадено в саксии.

След засаждането на растенията в прясна почва, те трябва да бъдат подрязани до 1/3. Подхранете ги след около месец, но не бива да ги изнасяте, докато не преминат последните сутрешни студове.

Най-доброто пролетно подхранване

Може да се изненадате, но най-доброто подхранване през пролетта е обикновеното мляко.

Разредете литър нискомаслено мляко в една кофа вода и полейте цветята.

Това подхранване допринася за буйния растеж.

Пожълтяване на листата

Най-честата причина за пожълтяването на листата е недостатъчното снабдяване с кислород в кореновата система. Това може да се дължи на тежка почва.

Всичко, което трябва да направите, е да вземете обикновена игла за плетене и да пробиете почвата до самото дъно на няколко места.

Такива пробиви служат като вид канали за навлизане на въздух в кореновата система.

Това аерира почвата. Освен това, излишната влага бързо се изпарява през тези канали, предотвратявайки гниенето на корените.

Continue Reading

Previous: Комшиите го закъсаха, заплатите им почти като нашите
Next: Китайска баба ме посъветва да изхвърля пет предмета от къщата си и сега късметът ми се върна

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.