Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Благодарение на тези правила, цветовете на мушкатото ще бъдат по-красиви от всякога след зимата: Рецепта от цветар!
  • Новини

Благодарение на тези правила, цветовете на мушкатото ще бъдат по-красиви от всякога след зимата: Рецепта от цветар!

Иван Димитров Пешев март 24, 2024
casdvsdfbvlkfsdgkbgfknhg.png

Грижи за мушкатото на пролет

В края на февруари и началото на март, когато природата бавно се събужда, е време да събудим спящото мушкато от зимен сън и да ги подготвим за цветния разкош.

Благодарение на тези съвети мушкатото ще ви радва с цялата си красота след зимния сън!

Мушкатото почива няколко месеца през зимата и ако не му осигурим светло и топло място, то няма да има време да се зареди с енергия. В резултат на това то няма да може да се подготви за летния сезон, така че няма да цъфти толкова богато.

Грижи за мушкатото на пролет

В края на февруари и началото на март то постепенно трябва да свикне със слънчевите лъчи, по-често поливане, може и да го подхраните.

Отстранете сухите листа, след това, ако е необходимо, отрежете стъблата с около 10 см.

Можете да оставите здравите резници да се вкоренят в хранителен субстрат на топло и светло място и след няколко седмици ще имате нови растения.

Не е необходимо всяка година да пресаждате мушкатото в прясна почва, достатъчно е да се прави на всеки 2-3 години.

След почистване, отстранете горния слой на почвата на дълбочина около 3-4 см и го заменете с прясна почва. След това полейте добре цветето и го поставете на светло място.

Ако през зимата сте съхранявали мушкатото без пръст, сега то трябва да бъде засадено в саксии.

След засаждането на растенията в прясна почва, те трябва да бъдат подрязани до 1/3. Подхранете ги след около месец, но не бива да ги изнасяте, докато не преминат последните сутрешни студове.

Най-доброто пролетно подхранване

Може да се изненадате, но най-доброто подхранване през пролетта е обикновеното мляко.

Разредете литър нискомаслено мляко в една кофа вода и полейте цветята.

Това подхранване допринася за буйния растеж.

Пожълтяване на листата

Най-честата причина за пожълтяването на листата е недостатъчното снабдяване с кислород в кореновата система. Това може да се дължи на тежка почва.

Всичко, което трябва да направите, е да вземете обикновена игла за плетене и да пробиете почвата до самото дъно на няколко места.

Такива пробиви служат като вид канали за навлизане на въздух в кореновата система.

Това аерира почвата. Освен това, излишната влага бързо се изпарява през тези канали, предотвратявайки гниенето на корените.

Continue Reading

Previous: Комшиите го закъсаха, заплатите им почти като нашите
Next: Китайска баба ме посъветва да изхвърля пет предмета от къщата си и сега късметът ми се върна

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.