Отдавна не си чувала тези думички от мен, нали? Благодаря ти, мамо! И прости!
Благодаря ти за всичко , което беше и което си в живота ми. Благодаря ти за любовта, за всеотдайността, за прошката и милостта.
Благодаря ти, мамо!
И прости! За огорченията, за сълзите и сивите коси, за непотърсените прегръдки и нецелунатите ръце. За болката в душата ти. Прости ми, мамо!
Не изпускай тези оферти:
Благодаря ти, че ми даде живот и ме учеше как да не го пропилея. Благодаря ти, че беше до мен, когато губех пътя си… и себе си. Благодаря ти, мамо!
И прости! За това, че обръщах гръб на съветите и помощта ти, че спрях да чувам мъдростта ти. За това, че забравих колко нужна си ми ти. Прости ми, мамо!
Благодаря ти, че ми посвети безусловно любовта и душата си. Благодаря ти, че ми даваш топлината си. Благодаря ти, мамо!
И прости! Задето често те оставям сама. Задето все бързам. И все закъснявам. Прости ми, мамо!
Благодаря ти, че би се изправила срещу целия свят заради мен. Благодаря ти, че дишаш заради мен. Благодаря ти, мамо!
И прости! Позволих на живота да ме заслепи, да ме съблазни, да ме отдалечи… Прости ми, мамо!
Благодаря ти, че вярваш в мен, когато аз не вярвам в себе си. Благодаря ти, че ми прощаваш, когато нямам сили да простя на себе си. Благодаря ти, мамо!
И прости! Понякога те критикувах, а всъщност трябваше да критикувам себе си. Понякога ти се сърдех, а всъщност трябваше да се сърдя на себе си. Прости ми, мамо!
Благодаря ти за безсънните нощи!
Благодаря ти за безкористните жертви!
Благодаря ти за безкрайното търпение!
Благодаря ти за вярата, която ми вдъхваш!
Благодаря ти за подкрепата, с която ме даряваш!
Благодаря ти за силата, която ми даваш!
Благодаря ти, мамо!
И прости!
Прости за пропилените мигове!
Прости за неспазените обещания!
Прости за забравените спомени!
Прости за тежките думи!
Прости за раните в сърцето!
Прости за непоисканата прошка!
Прости ми, мамо!
Обичам те!
Гергана Лабова