Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Благо: Мина време, изслушах толкова много неща, трябва да си кажа всичко
  • Новини

Благо: Мина време, изслушах толкова много неща, трябва да си кажа всичко

Иван Димитров Пешев юни 7, 2023
jessusudaksdkasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Благой Георгиев влезе в „Сървайвър” преди три месеца и успя да излезе от там като победител с голямата награда в размер на 150 000 лева.

Футболистът има 4 деца от 3 жени, както и два брака. В момента е в развод с последната си съпруга Полина.

Не крие, че е много щастлив от факта, че е спечелил „Сървайвър“.

„Колкото и да беше тежко, колкото и да исках да си тръгна още първата седмица, когато беше най-тежко, мобилизирах се и дадох най-доброто от себе си. Накрая и спечелих. Това е най-важното“, разкрива бившият футболист.

Не крие, че винаги е искал да спечели всяко едно състезание или мач и е тръгвал с цел победа. Не само планирал победата си в „Сървайвър“, а и се готвил за нея. признава, че дори поддържането на елементарната хигиена в риалитито е била много трудна. Не си миели зъбите, не можел да вкара пръстите в косата си от мръсотия. Миели зъбите си с пепелта от огъня, направо „лукс“, както се изразява самият той.

Отбелязва, че свалил 14 кг. в „Сървайвър“, което е страшно много, но сега се възстановява и вече е успял да си върне 6-7 кг. от тях. Като се прибрал мислел само за ядене.

След риалитито е категоричен, че не иска да вижда кокос дори и на снимка. Намразил също така и ориза.

Твърди, че не е мислил какво ще прави с парите от наградата и допълва, че искал да спечели не заради парите, а заради емоцията да остане последен. Признава, че би участвал и в „Ергенът“, тъй като му се струва интересно предизвикателство.

Останал изненадан от това, че Полина подала документи за развод, докато бил в „Сървайвър“ и допълва, че изобщо не очаквал. Там бил без комуникация с външния свят и няма как да знае какво й се е въртяло в главата. Въпреки това приема нещата спокойно и уважава решението й. Допълва, че не таи лоши чувства към нея и й пожелава да открие това, което търси.

Категорично отрича да е имал връзка с Татяна и добавя, че това са пълни глупости. Двамата се познават отпреди 5-6 години, но никога не са били интимни.

Няма връзка и с щерката на Ванко 1, така че няма за какво да му избива зъбите. В последните две седмици е разбрал, че вечер ляга с една жена, а сутрин се събужда с друга. Според твърденията му няма връзка и с Мария Обрейкова.

Твърди, че той никога не омайва жените, а те него, тъй като е доста срамежлив. Няма определен тип жени, които му харесват. Подчертава, че в момента изобщо не му е до връзки и жени и иска да обърне внимание на децата си.

Не крие, че е мислил да напише книга да живота си и дори е убеден, че тя ще е най-продаваната у нас. Съжалява за много неща, но именно изпитанията са го направили по-силен. Признава, че отдавна е загубил бройката на татуировките си, тъй като след осмата е спрял да ги брои.

Макар от доста време да се опитват да го фалират, Благой Георгиев е категоричен, че още не е фалирал. Все още може да издържа децата си, живее в собствен дом. Дори напоследък се замисля дали да не си наеме адвокат и да осъди всички, които съчиняват такива измислици по негов адрес.

Съжалява за това, че се е отказал твърде рано от футбола и допълва, че можел да играе поне още 4-5 години.

В заключение посочва, че в „Сървайвър“ му дошли много идеи, които мисли да осъществи. Те обаче не са свързани с футбол.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно съобщение: Силно земетресение от 5 по рихтер в България
Next: Чудо в България: Водата в известен наш курорт е лечебна и наистина помага

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.