Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Благо: Мина време, изслушах толкова много неща, трябва да си кажа всичко
  • Новини

Благо: Мина време, изслушах толкова много неща, трябва да си кажа всичко

Иван Димитров Пешев юни 7, 2023
jessusudaksdkasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Благой Георгиев влезе в „Сървайвър” преди три месеца и успя да излезе от там като победител с голямата награда в размер на 150 000 лева.

Футболистът има 4 деца от 3 жени, както и два брака. В момента е в развод с последната си съпруга Полина.

Не крие, че е много щастлив от факта, че е спечелил „Сървайвър“.

„Колкото и да беше тежко, колкото и да исках да си тръгна още първата седмица, когато беше най-тежко, мобилизирах се и дадох най-доброто от себе си. Накрая и спечелих. Това е най-важното“, разкрива бившият футболист.

Не крие, че винаги е искал да спечели всяко едно състезание или мач и е тръгвал с цел победа. Не само планирал победата си в „Сървайвър“, а и се готвил за нея. признава, че дори поддържането на елементарната хигиена в риалитито е била много трудна. Не си миели зъбите, не можел да вкара пръстите в косата си от мръсотия. Миели зъбите си с пепелта от огъня, направо „лукс“, както се изразява самият той.

Отбелязва, че свалил 14 кг. в „Сървайвър“, което е страшно много, но сега се възстановява и вече е успял да си върне 6-7 кг. от тях. Като се прибрал мислел само за ядене.

След риалитито е категоричен, че не иска да вижда кокос дори и на снимка. Намразил също така и ориза.

Твърди, че не е мислил какво ще прави с парите от наградата и допълва, че искал да спечели не заради парите, а заради емоцията да остане последен. Признава, че би участвал и в „Ергенът“, тъй като му се струва интересно предизвикателство.

Останал изненадан от това, че Полина подала документи за развод, докато бил в „Сървайвър“ и допълва, че изобщо не очаквал. Там бил без комуникация с външния свят и няма как да знае какво й се е въртяло в главата. Въпреки това приема нещата спокойно и уважава решението й. Допълва, че не таи лоши чувства към нея и й пожелава да открие това, което търси.

Категорично отрича да е имал връзка с Татяна и добавя, че това са пълни глупости. Двамата се познават отпреди 5-6 години, но никога не са били интимни.

Няма връзка и с щерката на Ванко 1, така че няма за какво да му избива зъбите. В последните две седмици е разбрал, че вечер ляга с една жена, а сутрин се събужда с друга. Според твърденията му няма връзка и с Мария Обрейкова.

Твърди, че той никога не омайва жените, а те него, тъй като е доста срамежлив. Няма определен тип жени, които му харесват. Подчертава, че в момента изобщо не му е до връзки и жени и иска да обърне внимание на децата си.

Не крие, че е мислил да напише книга да живота си и дори е убеден, че тя ще е най-продаваната у нас. Съжалява за много неща, но именно изпитанията са го направили по-силен. Признава, че отдавна е загубил бройката на татуировките си, тъй като след осмата е спрял да ги брои.

Макар от доста време да се опитват да го фалират, Благой Георгиев е категоричен, че още не е фалирал. Все още може да издържа децата си, живее в собствен дом. Дори напоследък се замисля дали да не си наеме адвокат и да осъди всички, които съчиняват такива измислици по негов адрес.

Съжалява за това, че се е отказал твърде рано от футбола и допълва, че можел да играе поне още 4-5 години.

В заключение посочва, че в „Сървайвър“ му дошли много идеи, които мисли да осъществи. Те обаче не са свързани с футбол.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно съобщение: Силно земетресение от 5 по рихтер в България
Next: Чудо в България: Водата в известен наш курорт е лечебна и наистина помага

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.