Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Блестящ Светослав Иванов взе акъла на България и Злати Йочев в Стани богат
  • Новини

Блестящ Светослав Иванов взе акъла на България и Злати Йочев в Стани богат

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
svetqwesdfsdhrhr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Играта на водещия на „120 минути“ по бТВ бе забележителна, а неговият партньор, който е анестезиолог-реаниматор също има заслуга за спечелване на крупната сума.

Тя ще бъде предадена на българските трансплантирани атлети за участието им на европейското първенство в София следващата година.

Още в началото зрителите бяха изненадани с изключително сложния въпрос за сумата от 400 лева.

– Кое от изброените не е специализирано училище за магия и вълшебство от Магьосническия свят на Хари Потър?

Иванов обаче успокои лекаря до себе си, че е чел Хари Потър и като изключи Хогуортс, Дурмщранг и Бобатон, посочи верния отговор – Йейл.

„Отсега ли започваме, още рано, рано“, подхвърли с усмивка Иванов към водещия Златимир Йочев.

Не по-малко лесен беше и въпроса за 500 лева, за разлика от други издания на шоуто

– Летището в кой италиански град е именувано на убитите от мафията прокурори Джовани Фалконе и Паоло Борселино?

Светослав първо изнесе истинска лекция, преди да посочи Палермо за верен отговор, като изключи Рим, Венеция и Флоренция.

Той напомни, че Фалконе вече не е бил прокурор, а съветник на правосъдието, когато е убит през май 1992 година на магистралата между родния му Палермо и международното летище, а два месеца по-късно след покушение е ликвидиран и неговия приятел – видния магистрат Борселино.

Заради заслугите им в борбата с мафията летището в Палермо е кръстено на двамата.

Блестящото представяне на Светослав продължи и при следващите въпроси.

Къде се намира Нова Зеландия спрямо Австралия?

Иванов бе убеден, че е на югоизток и каза, че е сигурен на 80 процента, но по настояване на Сибила поискаха помощ от публиката.

Оказа се, че Светослав е бил прав.

Той дори е познал с 5 процента повече от зрителите.

Журналистът бе на път да не сбърка и на въпроса Кои две планети от Слънчевата система спадат към т.нар. „ледени гиганти“?

Отговорите бяха Уран и Нептун, Марс и Венера, Юпитер и Сатурн, Меркурий и Уран.

Иванов бе убеден, че отговор А – Уран и Нептун, е верния.

Но тук пак се намеси Сибила и се обадиха на приятел.

В ролята на жокер влезе синоптикът Борислав Лазаров, който без да се замисли потвърди, че Светослав е прав.

Впоследствие дойде ред и на Сибила Маринова да изпъкне.

Тя позна отговаря на въпроса Коя от отровите може да бъде открита в Периодичната таблица?

Маринова правилно отбеляза, че това е арсен, тъй като другите три – стрихнин, рицин и цианид, са съединения.

А след верния отговор призна, че е получила тахикардия и пулсът й е стигнал около 120.

Играта продължи с нови две страхотни изяви на Светослав Иванов.

Той предложи да посочат Покров Богородичен за верен отговор на въпроса Какво е официалното име на православния храм „Свети Василий Блажени“, един от символите на Москва?

Иванов изключи Кръщение Господне, Арахангеловден и Свети Кръст, но по молба на Сибила използваха жокера 50 на 50.

След като за верни отговори бяха оставени Арахангеловден и Покров Богородичен, всичко бе ясно.

И отново Иванов взе нещата в свои ръце, когато бе зададен въпроса – Три филма са печелили наведнъж Оскар за най-добър филм, режисьор, сценарий, мъжка и женска роля. Кой не е?

Възможните отговори бяха Това се случи една нощ, Полет над Кукувиче гнездо, Мълчанието на агнетата и Списъкът на Шиндлер.

Светослав посочи Списъкът на Шиндлер и сумата от 10 бона вече бе факт.

Двамата играчи изпаднаха в еуфория, станаха от своите столове и се прегърнаха.

Светослав дори си поиска валериан от лекарката, а след това заедно решиха да не рискуват за 20 хиляди лева, тъй като не знаеха отговора.

Въпросът беше – Върху какво е нарисувана Мона Лиза?, а потенциалните отговори – ленено платно, дъска от топола, парче мазилка и кедрова дъска.

Тъй като по-рано двамата признаха, че не са хазартни личности, те взеха единодушно решение да спрат.

Вече извън играта Иванов избра ленено платно, но Злати Йочев каза, че верният отговор е дъска от топола.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почти никой не успява да открие огромната змия на тази СНИМКА
Next: Нов хит: Цените на имотите в това малко градче полудяха, гонят тези в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.