Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Близките на Алексей Петров: Като идваше, бе винаги весел и без охрана
  • Новини

Близките на Алексей Петров: Като идваше, бе винаги весел и без охрана

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
bsdfhwewqtqw.png

Специално пред bTV говориха близките на убития Алексей Петров. Семейството на бившата барета е в шок от случилото се. Повечето негови роднини научават за разстрела от новините.

Огнян и Алексей Петрови остават близки, въпреки че от години единият е в София, а другият има семеен магазин за хранителни стоки в Тетевен.

„Нямаме обяснение, просто сме в голям шок и стрес. Какво става и къде живеем не знаем. Да ти вземат живота на сила не зная с какви думи да го обясня“, казва братът на Алексей Петров Огнян Петров.

Огнян Петров казва, че за последно обсъжда лични въпроси с брат си. Притеснение в него не усетил.„В момента просто съм разстроен, не зная какво става и къде да отида. Въпросът е, че начинът на действие е страшен. Хайде, той е известен човек, но говорим за един нормален човек, на който може утре да му се случи това нещо. И държавата, и службите спят – не знаят кой кое и кой какво прави. Все пак личните неща никой не ги споделя за какво става въпрос“, допълни Огнян Петров.

Семейството очаква тялото да бъде освободено, за да организират погребение в София. Очакват и да бъде разкрит извършителят. „Той като идва, винаги си е весел, без охрана идва. Без охрана си идваше и на село като ходеше при свекървата. Все пак тя е 80-годишна жена, сега на 6 август ги направи“, разказва Надка Петрова, снаха на Алексей Петров.

Асан Омеров – това е рожденото име на Алексей Петров, което той променя на 8 години. Израства в тетевенското село Градежница. Там и до днес живее 80-годишната му майка Диляна.

„Ами какво да каже. „Каквото стана – стана“ – това са ѝ думите“, добавя Надка Петрова.

„Майка му както е гледала филма, така спират и започват: застрелян, в София, Алексей Петров“, разказва Антоанета, леля на Алексей Петров.

Шокът от новината влошава здравето на жената. „Вика: „Аз няма да живея, ще умра и аз“. Спала съм при нея цяла нощ“, допълва Антоанета.

Близките още помнят двете неуспешни покушения. За едното във вторник Алексей Петров е давал курбан. „Преди онова неразкрито, и сега ли да не стане. Трудно ще стане“, казва вуйчото на Алексей Петров Красимир.

Бащата на Петров умира миналата година – оттогава той посещава майка си по-често. В помашкото село край Тетевен са чували за връзки на Алексей Петров с престъпния свят.

„Всеки може да говори какво си иска. Възможно е нещо да има. Аз съм виждал положителни неща, възможно е да има и отрицателни. Заедно сме расли с него и така се стекоха нещата. Той е човек, който е помогнал на много хора с лечение. Който се отзовавал, винаги е помагал“, обяснява кметът на Градежница Митко Русинов.

Местните разказват, че Петров е финансирал съборите, помагал е за изграждането на храм и ремонта на детската градина, в която сега ходят 60 деца от района.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Брадърът Здравко: Няма нищо по-опасно от гнева на отхвърлената жена
Next: Това писмо на един честен хирург, които подаде оставка разтърси всички в интернет. Истината ще ви изуми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.